Велика.
Голяма.
Красива.
Невена.
През 2020 се навършват 20 години от смъртта на актрисата.

Невена се ражда в град Дупница в семейство на офицер от царската армия. Майка й по бащина линия произхожда от стар български род Манджукови, а по майчина – се родее с австрийската аристократическа династия фон Хелденберг. От биографията и акта за раждане - толкова. Останалото е емоция и цял свят, скрит зад две големи очи.

"Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена..."

"Не бих казала, че любовта е чувство", споделя веднъж актрисата. Може би чувство е твърде тясно понятие за това, което любовта Е. "Тя е състояние на цялото твое същество". За нея любовта е трамплинът, който извисява душата и всички клетки на организма достигат своя върховен заряд с нея. 

Невена Коканова не иска да пише книга за живота си, не защото няма какво да каже. Животът й е изпълнен със срещи и роли, които биха надигнали и най-дебелата завивка, за да изпълзят от топлината на уединениято и да бъдат разказани на много хора. Споделени. Но такава книга би била навлизане в нейния свят. "Няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси … Откъде накъде? Това е моят си живот.” Така големите й очи, изящно очертани с тъмна линия, успяват да запазят много чувства и тайни, трепети и страхове... Онези очи, които са достатъчно за единствения поглед на жената там, където мъжете имат нужда от много думи.

Казват, че Невена била човек на дълга. И изменно заради него избира любовта дълг към съпруга си Любомир Шарланджиев, пред любовта страст към актьора Раде Маркович.

Необикновен живот и вълнуваща кариера

Още на 19 години Невена Коканова жъне огромен успех с първата си поява в киното – Ема от филма „Години за любов“ (1957).

Големият пробив на актрисата е в екранизацията на „Тютюн“ от 1962 година (реж. Николай Корабов). Неповторим талант и характерна красота - това я превръща в идеалната Ирина. Но въпреки това първоначално за ролята е избрана друга актриса. Може би заради миналото на баща й (царски офицер, репресиран след 1944 г.), може би заради случайност, но е факт, че първоначалният избор отстъпва пред големите очите на Невена. Така дори години по-късно  можем да я гледаме в запомнящи се сцени от екранизацията.

На 23 години Невена е звезда на най-големия кинофорум в света. Председателят на журито – френският писател Андре Мороа, целува ръката и с думите "Вие ме развълнувахте!".

Една след друга следват звездните й превъплъщения в незабравимите женски образи на Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Неда от „Отклонение“, Герда от „С дъх на бадеми“, Тинка от „Момчето си отива“ и т.н.

За много актьори "театър или кино" е или вечна борба, или семейство с две деца, които обичат еднакво. За Коканова са известност и сърдечен ритъм.

"Отразих се в съзнанието на хората като киноактриса. Вратите на киното са по-широки, там влиза само публика. Така киното ме дари с популярност, а театърът – с живот... Киното е ламя. Не отглежда децата си, изяжда ги", заявява Невена Коканова.

 

"Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана. Жена и актриса. Тя е от малцината в съвременното ни изкуство със статут на истинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите. В живота бе скромна, изглеждаше така, сякаш по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя. Днес мнозина имат претенции, че са я познавали. Особено след смъртта ѝ, когато няма как да бъдат опровергани. Но тя допусна малцина до себе си", пише Георги Тошев в книгата си "Години любов".

Невена не допуска много хора до себе си, въпреки известността. Но тези, които са в обкръжението й, са от онези големите, хора страници, които можеш да четеш както бавно и задълбочено, така и бързо, с дъх на пресекулки. С режисьора Павел Павлов са приятели до края. Той я нарича Ечка. 7 дни преди смъртта й тя му забранява да ходи да я вижда повече. Научава за смъртта й, докато пътува с автобус към Бистрица. Всички в превозното стредство потъват в тишина.

 Още за Невена можете да научите тук >>