„Има време за всичко, стига да умееш да го планираш правилно”, казва Нели Нанкова, която изработва уникални творения, подходящи за всеки празник и предназначени за малки и големи. В мини произведенията на изкуството й присъстват мотиви от българския фолклор.
Избродирани върху панама, монтирани върху специални заготовки, те се преврщат в разкошни гривни, колиета, брошки, топки, сърца, цветя, пеперуди, картички, календари, разделители и подвързии за книги или „дрешки за книжки”, както им казват... И това не е основното занимание на Нели Нанкова, а хоби. И не ковид пандемията я е накарала да експериментира с въображението и сръчността си, нито финансовите постъпления, които са символични.
„Преди повече от 25 години, когато гледах сина си, който често боледуваше и се налагаше да оставам вкъщи, помолих моя съседка да ми покаже как се шие гоблен – разказва Нели Нанкова. – Тя ми предаде първите уроци от старо, избеляло списание. Даде ми панама и конци и аз започнах да шия моя първи гоблен. Вече имам много ушити, както и недовършени, и незапочвани. Хареса ми, обичам да експериментирам с неща, които са свързани с ръчен труд!”
Нели започва да събира списания, в които има гоблени, купува си готови гоблени за шиене или само конци, принтира си схемите, по които да шие. Едва преди десетина години, когато Фейсбук е факт в общуването ни, намира съмишленици на своето хоби. Започва да общува с хора със сходни интереси. Тогава се „раждат” и първите й „мъници”, както ги нарича тя. „Разбира се, не съм преставала да правя и големи гоблени – признава Нели. - Но тъй като съм по-експанзивна като характер, обичам да видя бързия резултат, ако може сега и веднага. Както обичам да казвам: „Да ме погледне парчето плат!” Приятно ми е да зарадвам хората!”
За Баба Марта Нели е ушила и „облякла” в различни форми разнообразие от мартенички с шевици. Казва, че представянето им в подобен вид е станало модерно преди няколко години и хората много ги харесват и търсят: „Истината е, че оставям част от сърцето си във всяко малко произведение, наричам го за здраве, докато го шия, търся и избирам интересни модели. Влагам много и като труд, и като материали, но обичам да изпипвам нещата и това ми достаня удоволствие. Не търся и не гоня печалба – това е мое хоби, а не основен занаят. Дори нямам своя страница във Фейсбук. Хората се свързват с мен чрез месинджъра на личния ми профил. Някои искат от готовите неща, други търсят нещо по-така и на тях изпращам варианти, за да си харесат и изберат. С желание и любов подхождам към всяко нещо, което шия. Внимателно подбирам в каква форма да го поставя и монтирам, за да добие завършен вид, както и в каква кутийка да го опаковам. Финалният резултат ми доставя радост. Не мога да стоя ей така и нищо да не правя...”
Дори когато е пред телевизора, Нели шие мини гоблени. И на градинско парти си позволява да го прави, докато пие кафе и разговаря с компанията. Но е категорична, че никога не е пренебрегвала нещо и някого, за да се отдаде на хобито си: „За всичко има време! Хобито ми не пречи на моята основна работа. Човек така трябва да си планира нещата, че да може да прави всичко, което иска и обича.”
Мартеничките с шевици, представени във форма на цветя, са сред много харесваните сега. Нели Нанкова и Зори Димитрова, с която се запознават в социалната мрежа, а впоследствие стават добри приятелки в любимото си хоби, първи ги показват в групата, в която си разменят идеи. Зори има и страничка - „Ръчнотворница”, където представя своите неща, с които се занимава. Нели се възхищава на уникалните творения, които е ушила Зори, но тъй като тя не винаги има време да шие, предимно прави заготовки за картички и други мини красоти.
„Всички шевици са мотиви от характерни фолклорни носии за различни области в България – продължава разказа си Нели. - Но тъй като мартеничките са твърде малки, няма как да ги ушия целите шевици и взимам отделни елементи от тях, които пресъздавам върху панамата. Елбетица, Канатица, които са символи на културното ни наследство, присъстват в моите „мъници”. Елбетицата символизира хармонията, най-общо казано, представлява двоен кръст, който съм изобразила. Като се загледаш в мартеничката, например, виждаш ягодки в четирите краища на шевицата, а след това установяваш, че са разположени на кръст. Канатицата обединява мъжкото и женското начало и е сред сложните за разтълкуване композиции. Триъгълниците са основните й съставни части. В мини шевиците ми има растения и животни - пиленца, пеперуди, цветя, както и по-модернистични неща... Притежавам и книгите на Елисавета Йорданова – „Приказки в шевици”, които са изключително полезни, научава се много за фолклора ни от тях, както и възпроизвеждам някои мотиви, които взаимствам от картините вътре. Правила съм пана, календари - тази година бяха с кукери, които се харесаха много. Непрекъснато шия „мъници”, но ако видя друг „мъник”, който ме провокира повече, оставям започнатото и го подхващам него. Когато нещо ми харесва, искам сега и веднага да го ушия.”
Сред големите поръчки, които Нели Нанкова е имала, са покани за сватба, която изцяло е била издържана в народните ни традиции. Младоженците са били с фолклорни носии, кумовете им – също, както и родителите. Освен поканите, които са били предназначени за най-близките на двете семейства, Нели е измайсторила и бижута – спомен за жените, както и за мъжете – шевица, монтирана върху магнит.
И понеже празниците през месец март не свършват с мартеничките, тя вече е подготвила нови, красиви предизвикателства – подарък за жените на 8-ми март, за настъпването на пролетта... и така за всички дни, които се честват през годината. А и в дома й, който е препълнен с щателно подредени материали, полуготови и готови мини дарове, някои и направо опаковани в подходящи кутии, винаги има по нещо за всеки, дори в последния момент да сме се сетили, че сме поканени да присъстваме на празник и трябва да уважим някого. Още повече, че подаръкът ни ще е уникален!
