Нина Гъдева се бори достойно, но загуби последния дуел във „Фермата“ в неделя. Предаването обаче е повод цялото й семейство да преоткрие красотата на нашата страна. Двамата със съпруга й са взели решение да се завърнат в родината след 5 години в Англия. Нина категорично заявява, че иска да живее на село заради спокойствието и заради двете им деца.

Преди 7 години Нина преживява тежка диагноза – рак на шийката на матката. Разказа ни за нея и добави важен съвет към всички момичета и жени. Разказа ни и за живота си в Англия, за раждането на близнаци в чужда страна, за трудностите, които среща ежедневно. Четете:

Разкажи за раждането си в Англия.

Принципно не трябваше да раждам там, но бременността ми беше толкова тежка, че докторите ми казаха, че кача ли се в самолета, има голяма вероятност да тръгне спонтанно раждане, така че за наша сигурност останах там и не съжалявам. Това е най-важното решение, което сме взели до този момент и най-хубавото. Вниманието към бременностите с близнаци в Англия е особено голямо. Ако една жена е бременна с едно бебе я викат на 3-4 седмици веднъж на преглед, а аз ходех всяка седмица. Мъжът ми беше през цялото време при мен по време на раждането. Отделно имаше 7 или 8 лекари около мен. Най-трудният момент ми беше с пресъхването на устата. В България не дават вода, когато раждаш, а там постоянно пиех. Другото положително е, че родих естествено. В България вероятно просто щяха да ми насрочат секцио и това е. Там родих в 32 гестационна седмица – много рано. Децата обаче дишаха абсолютно самостоятелно, въпреки че едната беше 1,7 кг, а другата 1,8 кг, но бяха в кувьози чисто заради наддаването на тегло. Изкараха 13 дни в кувьоз. Родих 2 месеца по-рано – терминът ми беше на 10 март, аз родих на 22 януари.

Кой беше най-трудният момент – раждането или тръгването от родилното без децата?

Най-трудният момент беше, когато ме изписваха и трябваше да се прибера сама вкъщи, а децата трябваше да останат в болницата. Прибирам се у нас, майка ми беше пристигнала и с наши приятели заедно бяха подготвили посрещане с балони. Аз отворих вратата и като видях всичко, и се разплаках. Исках да се върна и да си остана в болницата. Никоя майка не си представя, че ще я изпишат сама без децата й. Целия ден плаках.

Твоята тежка бременност всъщност се дължи на скъсяване на шийката на матката в следствие на диагнозата, която си преживяла – рак на шийката на матката. Разкажи за този тежък момент. Как успя да го преживееш?

Аз също като Гергана съм преминала през тази диагноза. Моята диагноза беше абсолютно същата като нейната – IIIБ група. При нея обаче се случва да узнае, когато разбира и че е бременна. Докато при мен беше в ранна възраст – бях на 21, когато разбрах. Беше шок за мен и плаках дълго. Добрата новина е, че се оказа, че от първия път всичко се беше изчистило и премахнало. Единственото, за което трябваше да внимавам, е как ще износя бъдещото ми бебе. Когато моята гинеколожка разбра, че децата всъщност са две, се притесни, аз също. По време на бременността имаше период от два месеца, в които трябваше да лежа без да става. Мъжът ми ми помагаше да се изкъпя дори, а сутрин когато той тръгваше на работа, ми оставяше една табла  с закуска и обяд и излизаше. Затова не съм от тези жени, които са успели да се насладят на бременността, не успях нито веднъж да се разходя по магазините и да купя бебешки неща. Това го направи мъжът ми. 

Какво би посъветвала всички момичета и жени?

Най-важното е на 6 месеца да се прави цитонамазка, защото когато заболяването е хванато навреме, то е лечимо.  

На колко години са Никол и Светослава?

На 2 години и 8 месеца.

Ходят ли на градина или ясла?

В момента не, но когато навършат три, със сигурност ще търсим детска градина. Само не знам в която държава ще сме все още. Защото ако сме в Англия, няма да ги пусна на градина по простата причина, че аз дори и да почна да работя, цялата ми заплата ще отива за таксата, тези услуги там са много скъпи. Ако успеем да се застопорим тук до януари-февруари следващата година, със сигурност ще си бъдат на градина.

Явно доста сте ускорили плановете за завръщане?

Да, защото наистина искам те да започнат да се адаптират, да ходят на градина и да свикнат с другите деца.

Когато се върнете в България, ще започнеш ли работа и каква?

Много ме притеснява натовареното ежедневие на работещ родител с две деца. Когато си говорим с мъжа ми дали да си търся работа веднага, когато се върнем в България като учителка, много се колебая. Той казва не. А и няма кой да помага, защото и двете баби работят и могат да ми помагат само през уикендите, когато и аз почивам.

С кой общуваш в Лондон, с други майки, приятелки? В коя част на града живеете?

Ние живеем в югоизточната част на града. Градът е голям и дори и да имаш приятели и приятелки, рядко живеете близо един до друг, и толкова време ми отнема да отида от едното място до другото, че реално се виждахме само уикендите, когато мъжът ми почива, за да можем да се качим в колата и аз да не се мъча сама с двойната количка.

Какво ти беше най-трудно, когато децата бяха по-малки?

Много трудно ми е там с автобусите – ако има само една качена детска количка, аз не мога да се кача, защото нашата е двойна. Местата са само две и се е случвало да чакам на спирката 4-5 автобуса един след друг, докато има място за нас да се качим. Това често ме е отказвало да тръдна сама на разходка. За сметка на това много обикаляме уикендите извън града.

С какво точно се занимава мъжът ти ли? С нещо, което не може да работи в България ли?

Мисля, че не. Той работи в компания, която отговаря за визията на строителен обект – да е подредено, да е изчистено, всяко нещо е да е на мястото си, кое къде да се внесе и да се нареди. Той започна от най-ниското стъпало. Първо беше на един строителен обект, след което смени мястото и попадна на много готини шефове. Самият шеф на обекта, който е голям строителен обект в центъра на Лондон, се оказа много сърцат и много хареса мъжа ми. И макар че той изобщо не е с перфектен английски, зае мениджърска позиция, защото той вършеше много добре работата си. Вече година и половина е на тази работа и постоянно му се увеличават парите. Това е причината  да си казваме, че никъде в България няма да взема тези пари. Веднъж се случи да изпратим 200 кг багаж с куриерска фирма до България, бяхме взели решението да се прибираме и в същия момент му направиха двойна заплатата, което ни отказа да се връщаме.

Как поддържаш косата си? Предполагам, че на всички им е направило впечатление колко красива и гъста коса имаш.

Никога не съм се боядисвала, естественият ми цвят е този в корените. Преди „Фермата“ обаче реших, че трябва да трябва да направя промяна, като човек, който никога не експериментира. И в един момент реших да си направя така актуалния балеаж. Направих си го в Англия, но няколко дни преди „Фермата“ реших, че не съм достатъчно руса и в последния момент посетих фризьор в България. В крайна сметка съжалявам, че се боядисах втори път, защото не се получи добре. Като цяло не полагам особени грижи. Само се изправям, защото естествената ми коса не е права, а е между къдрава и чуплива. Иначе нищо по-специално не правя. Нямам време за букли и прически. Вкъщи съм вързана, навън я пускам и изправям с пресата.