Защо Моника Белучи не се чувства секссимвол вече, кога за първи път се е влюбила и как подрежда приоритетите в живота си известната актриса – вижте в първото интервю, което легендарната италианка даде пред Георги Тошев за сп. "Max". Междувременно не забравяйте да гледате филма му "Загадката Белучи" на 17 март по bTV.

Вие сте божествено красива. Бихте ли се отказали от красотата си?
Красотата е като маската. Хората си мислят за вас по един начин и не се вълнуват коя сте всъщност. Интересува ги с коя рокля сте се появили на червения килим или какво червило ползвате. Не се и замислят, че десет минути преди събитието може би съм давала инструкции на бавачката или сутринта съм се събудила с главоболие и черни кръгове под очите си. Както казва Оскар Уайлд: „Красотата предизвиква любопитство, но носи самота”.

Дразни ли ви определението секссимвол?
Да бъдеш секссимвол е въпрос на биологическия часовник. Някога бях, сега вече не съм.


Каква е разликата между звездата Моника и Моника без грим, в кварталното заведение, сред деца, сред приятели… ?
Аз съм италианка и за мен семейството е на първо място. Това ми дава баланс. За мен децата са най-важни, а работата е огромната ми страст.

Предпочитате да живеете в миналото, в настоящето или в бъдещето?
В бъдещето.

Защо?
Това, което съм направила, е вече готово. Останало е зад мен. Затова мисля само за бъдещето.

Кога се влюбихте за пръв път?
Цял живот страдаме от любов. Бях на шест години и се влюбих в едно момче от моето училище. Обичах го, докато не навърших десет. Страдах истински и затова се отнасям много сериозно, когато голямата ми дъщеря казва, че харесва някого.

Какво още искате от живота?
Всичко, което искам, е да гледам децата си как растат и да бъда с тях.

Как избирате ролите си – с разум или с чувства?
Инстинктивно избирам дали да участвам в някой филм. Виждам сценария и си казвам: „Това е”. Работата между режисьора и актьора е химия. Много пъти не можеш да си обясниш какво се случва. Актьорската работа има и техническа част – да научиш ролята, евентуално да учиш нов език… Това е лесната страна на нещата. За мен най-важна е инстинктивната. Моментът, когато няколко секунди преди снимките не знаеш какво точно трябва да направиш. Това идва отвътре, от един свят, който човек не може да контролира. Някой беше казал, че във всеки актьор има една заспала принцеса, която се събужда с всяка нова роля. Харесвам този поетичен поглед към нещата. Някои актьори са деца, които никога не порастват.

Целия текст на интервюто на Георги Тошев с Моника Белучи четете в сп. “Max”.