Мария Ванкова е един от първите репортери, които влязоха в огнището на COVID-19 и отрази от първа линия пандемията от самото й начало у нас за зрителите на bTV Новините. През февруари 2021 г. с поредицата си „COVID-19: ВАКСИНИТЕ“ в предаването „Тази сутрин“ хвърли светлина по темата, за да им помогне да направят информиран избор. За Мария репортажите в сферата на здравеопазването и социалната политика са лична кауза. Всеки ден чрез тях тя продължава да се бори за всяка отделна човешка съдба.

Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски” и започва да работи като репортер. През есента на 2008 г. постъпва в стажантската програма на bTV, а показаните от нея умения в този период водят до предложението да остане да работи в нюзрума. Получава Наградата на Българска стопанска камара за активно отразяване на социално-икономическата проблематика през 2011 г. и годишната награда на Българския фармацевтичен съюз през 2012 и 2013 г. През 2015 г. е носител на наградата на КНСБ за активен социален репортер, през 2017 г. – на приза „Спасител на детството“ от Национална асоциация за приемна грижа. През 2018 г. заслужава отличието „Репортер на годината“ на bTV Новините, както и годишната награда на Съюза на юристите в България. През 2020 г. Мария Ванкова получава престижната награда на Фонд „Валя Крушкина – журналистика за хората“, а през 2021 г. е отличена в категория „Телевизия“ на годишните награди "Даниела Сеизова - В името на живота".

Мария Ванкова отговаря на въпросите на сп. Betty:

Мария, какво е да си здравен репортер? Как излежда ежедневието ти, какви са качествата, които се изискват от теб, кои са трудностите, които трябва да преодоляваш?

Всекидневието на репортерите е изключително динамично. Невинаги знаеш къде ще те отведе работата и с какви казуси ще те сблъска, а това е изключително предизвикателство за ума. Случва се работният ми ден да започне в една точка на страната и да завърши в друга, заради събития, наложили спешна командировка например. В този смисъл - още със събуждането си знам, че трябва да съм готова за всичко. Репортерите държим сетивата и ума си винаги нащрек. В сферите, които аз отразявам, е нужно добро познаване на нормативната уредба и устройството на самите системи  – здравната и социалната, за да може да се ориентирам бързо в казусите. Това предполага непрекъснато четене на закони, наредби, правилници – понякога чета вкъщи, през нощта, рано сутрин, изобщо това е непрекъснат процес. Разбира се, следя и други медии, социалните мрежи, проверявам зрителски сигнали. И това също е непрекъснат процес. Много трудно мога да кажа „днес е събота, почивен ден, няма да работя“. Въпреки че близките ми хора искат да чуват именно това, мога да кажа, че ме разбират и подкрепят, знаят, че обичам работата си.

Знаеше ли какво ти предстои, когато избра да учиш журналистика?

Не знаех какво ми предстои, но се надявах, че ме очаква нещо интересно, смислено, полезно и че изборът ми е за добро. Към днешна дата мисля, че изборът, който направих когато бях на 18, е правилният. Впоследствие решението да стажувам в нюзрума на bTV – също. Сега, почти 13 години по-късно, самата аз помагам на по-младите колеги в телевизията и съм благодарна, че имам свободата да работя по начина, по който разбирам тази професия. Тя не е никак лека, изисква отдаденост, прецизност, знания и опит да овладяваме стреса и да не изпадаме в паника при трудни и непредвидени ситуации, каквито при нас се случват често. Паралелно с това трябва и да сме бързи – новинарските емисии започват в точно определено време и не може да кажем „не съм готов“. Понякога това уморява, но пък това е сладка умора, защото си осмислил деня си - помогнал си, информирал си, предотвратил си проблем или нередност.

Информацията, която имаш като репортер, беше ли ти от полза, когато самата ти изкара вируса? Как го преживя и имаше ли нещо хубаво в лошото?

При мен мина сравнително леко и се лекувах вкъщи. Съвсем нормално е да се притесня – в началото не знаех как ще протече заболяването – леко или тежко. Слава богу не стигнах до болница, острата фаза беше 4-5 дни, след това COVID-19 плавно отшумя. Знанията по темата от една страна ми помогнаха да реагирам бързо и адекватно, от друга – ме притесниха, защото „дебнех“ всеки симптом и анализирах повече от нужното. Сблъсъкът със заболяването ми донесе и много поводи за размисъл, за оценка на приятелства, показа ми една мила нормалност - като това някой да ти донесе храна до входната врата, забавни книги за четене, билки за чай, който да успокои кашлицата. Любимите ми хора правеха точно това докато бях в карантина и им благодаря от сърце.

Какви изводи направи за себе си и за зрителите след разговорите с толкова много лекари, микробиолози и епидемиолози за поредицата „COVID-19: ВАКСИНИТЕ“?

Идеята за поредицата се роди като част от усилията на редакцията на bTV Новините да направим още нещо, с което да допринесем за информираността на зрителите. Така се появи „COVID-19:ВАКСИНИТЕ“. За мен този проект дойде в точния момент и вярвам, че изпълни мисията си. Темите  в поредицата ме срещнаха с много интересни събеседници, прочетох десетки проучвания, обогатих знанията си и в крайна сметка информирах хората в един момент, в който те имаха нужда от проверена и достъпна информация, за да направят своя избор. Трябва да имаме доверие в науката, защото кой друг би ни измъкнал от пандемия и как? Ситуацията изисква да се говори само с факти, които да се интерпретират от специалистите. Спекулациите и фалшивите новини пречат на хората да вземат информирано решение. В пандемия е важно да мислим за общото добро.

Кои са най-големите проблеми в българското здравеопазване и как биха могли да се решат?

Българското здравеопазване има върху какво да работи – доплащането, което пациентите правят за медицински услуги и лекарства, достъпът до тези услуги и до лекарствата, липсата на кадри в сектора, изобщо разходването на бюджета за здравеопазване е доста спорно. Дългогодишният ми опит в този ресор ми е показал, че системата има проблем с доверието към нея, белязана е със съмнения за лобизъм, „течове“ и липса на емпатия. Казвам това с ясното съзнание, че обобщението не е подходящ метод за анализ, защото има и добри практики, които също трябва да се отчитат. Има успехи и напредък, но те сякаш потъват в морето от недоволство. Сега в пандемията още повече си пролича колко е важно тази система да е добре организирана и обезпечена на всички нива. COVID-19 е огледалото на здравеопазването ни – харесва ли ни това, което виждаме в отражението?                  

Освен че извади на показ много от проблемите в обществото, пандемията като че ли ни накара да преосмислим и много от взаимоотноченията ни с другите. Какво ти разкри пандемията за личните ти взаимоотношения?

В пандемията преосмислих разбирането си за интелигентност. Наслушах се на какво ли не, от кого ли не. От едни се разочаровах, от други се впечатлих. Но истински близките ми хора си останаха такива и в пандемията, вярвам и след нея. COVID-19 ни накара да жадуваме за една нормалност, която бяхме започнали да приемаме за даденост. Ясно е, че в края на това изпитание, животът няма да се върне изцяло в стария си вид, защото той вече се промени трайно.

Може ли да се каже според теб, че българите като цяло не обичат да споделят много лична информация за себе си?

Такова обобщение ми е трудно да направя. Има професии, които изискват от хората в тях да „повдигат завесата“ на личния си живот и други – за които е по-добре това да не се случва. Аз например съм внимателна с това каква информация разкривам за личния си свят, предпазлива съм, предпочитам в публичното пространство да ме познават с работата ми. Ако споделям нещо лично, го правя с най-близките ми хора. Трябва да се има предвид и това, че социалните мрежи размиха границата на личното, защото дадоха платформа за „разголване“ от друго ниво, която почти всеки ползва.

Как се грижиш за здравето си и добрата си форма в забързаното ежедневие?

Преди пандемията спортувах редовно скуош. Сега това се случва, само когато залите са отворени. Опитвам се да се храня здравословно, но си признавам, че невинаги успявам. Трудно ми е да намаля шоколада. (смее се) В годините поне редуцирах количеството кафе, което пия на ден. Напоследък се опитвам вечер да заспивам преди полунощ - преди години ми се струваше невъзможно, сега си налагам да е задължително. Разбира се, в почивните дни се виждам с приятели, гледам хубави филми, чета книги. Опитвам се да „изключвам“, доколкото мога.

Един твой съвет от опита ти в сферата на здравеопазването към читателите на сп. Betty Моята аптека?

Не предозирайте – в буквален, и в преносен смисъл. Избирайте внимателно на кого да доверите здравето и информираността си.