Борислава Вандова е майка на Боян Вандов със Синдром на Даун и доказан състезател, донесъл медали за България от предишни първенства. На 7 май младежът ще навърши 18 години. А майка му споделя как синът й, когото е чакала 12 години, от плахо и неуверено дете се превръща в шампион, самостоятелен, грижовен и отговорен млад човек. И тази победа става възможна, благодарение на грижите на Слав Петков (председател на Федерация по адаптирана физическа активност), съпругата му Деси, както и на целия екип от специалисти, които го поемат преди 9 години в Дневния център за хора със специални потребности в кв. „Орландовци” в София, известен като „Малката къщичка”.

Националният отбор на FAPA (Федерация по адаптирана физическа активност) представя България на състезание, което е с ранг на Олимпиада за хора със Синдром на Даун и се провежда на четири години. Сега домакин е Анталия и в игрите участват младежи от 23 държави. На 20 март е откриването на спортния форум, а от 21-ви, когато е Денят на хората със Синдром на Даун, стартира надпреварата в отделните дисциплини. Начело на нашия тим е Слав Петков. 



Борислава, какво е настроението дни преди отпътуването ви с Боян за за поредното състезание, което е в Турция?
Това е първото толкова мащабно състезание, в което ще участва Боян. Той ще се бори в четири лекоатлетически дисциплини - тласкане на гюле, хвърляне на диск, хвърляне на копие и бягане - щафета. Досега Боян е участвал в много надпревари – в Аржентина, в Полша, Краков на Вторите европейски игри за хора с увреждания, в Бърно, Чехия на Европейските игри „Емили оупън”, в Падуа... А в най-голямото първенство на САЩ за хора със Синдром на Даун – „Amerika Tri Games” Боян влезе в Топ 4 на страната им в дисциплината тласкане на гюле. Не мога да изброя всички турнири, в които се е състезавал, но те са много, както в България, така и навън. Сега вълнението е голямо и вярвам, че ще успее.

Спортът ли помогна на Боян да се развива като успешен младеж?
Това е точно така, защото спортът му даде страшно много. Беше сковаващо и много трудно в началото, когато той се роди и лекарите упражниха голям тормоз върху мен. Но аз го бях чакала 12 години... Да, проблемите ни бяха много, защото с времето Боян беше асоциален, трудно говореше, дори не можеше да се изкачва по стълби, без да се държи здраво за перилата. Но, благодарение на Слав Петков сега той е самостоятелен човек, уверен в себе си и нищо няма да ни откаже от поетия път. С Боян имахме голям късмет, че намерихме Слав!

Как стана запознанството на Боян със Слав Петков?
Преди 9 години търсех мястото, на което Боян да може да се раздвижи, а не на третата крачка да кляка, защото се е изморил. Той много обичаше да слуша и музика. Познати ме свързаха със Слав Петков и съпругата му Деси, които преподаваха интегрирана зумба на деца със специални потребности. Залата се помещаваше в читалище „Райна Княгиня” в столичния квартал „Орландовци”, където е и сега. Никога няма да забравя първата среща на Боян със Слав. Той ни посрещна още на паркинга и се обърна към него с думите: „Хайде, откога те чакам!” Това между тях беше любов от пръв поглед, която продължава и днес. Може би тогава Слав видя потенциал в лицето на сина ми за хората със специални потребности. Така за мен и детето ми започна едно ново начало в живота ни. Но и аз повярвах в Слав, както и в момчето си. Признавам, че беше мното, много трудно, но трудностите, които преодоляхме, се оказаха едно мащабно развитието за Боян. Днес се гордея! А Слав Петков е като баща за сина ми, дори Боян го нарича „татко”. „Малката къщичка” пък е като негов не втори, а първи дом, където намира синът ми е заобиколен с внимание, разбиране, любов. Там има строго определени правила - изключително важни за децата със специални потребности, които трябва да се спазват. Така детето ми се научи на дисциплина и отговорност, освен на всичко останало в ежедневието – от миенето на ръцете, през готвенето и сервирането на масата, косене на трева и т. н. Социализацията на децата е гарантирана, те до такава степен стават близки по между си, че сега щом се приберат вкъщи постоянно се търсят и си говорят по телефоните.

Снимка: Боян Вандов, личен архив


Твоят живот промени ли се през тези години?

Не съм същата жена, която бях. Сега вече съм много по-спокойна за детето си и убедена, че един ден и без мен то само ще може да се справи в живота. И това е така, защото наистина повярвах в него. Известно е, че масово родителите не вярват в децата си, особено ако те са със специални потребности. Опитвам се да съм полезна на такива родители и винаги им разказвам историята на Боян. Казвам им, че всичко, което се прави в Дневния център за хора със специални потребности в читалището в „Орландовци” е за доброто на децата и младежите, както и за нас, родителите. Затова е от огромно значение ние да ги пуснем от ръката си и да им дадем възможност, като им се доверим. Боян посещава и ЦСОП „Едуард Сеген”, и въпреки че няма да излезе с диплома от там, съм много доволна от отношението и начина на преподаване, тъй като го учат именно на това, което ще му е необходимо. Той пише, чете, смята прекрасно, въобще чудесно се справя и в училище! Наистина имам много добро дете, което слуша, помага, пазарува само, грижи се и за баба си, моята майка. А това негово надграждане, ми позволи да имам време и за себе си. Затова вече съм спокойна, докато съм на работа – собственик съм на козметичен салон. А клиентите ми толкова се радват на успехите на Боян и ни подкрепят в каузите ни, че той понякога се чувства като шеф (шегува се). Но за този резултат пак казвам и винаги ще го твърдя, че съм благодарна на Слав Петков и екипа му, защото дадоха шанс на Боян. Треньорите и преподавателите повярваха в децата ни, намериха правилния път към тях и общуването им е като с обикновени хора. Защото в Центъра за хора със специални потребности освен спорт, има и творчески ателиета, и психолози, въобще се работи изцяло с потенциала им. Скоро им предстоят три представления, в които младежите пеят, играят в пиеси, рецитират.



За какво говорите с Боян?

Вече говорим за различни неща, но в началото той имаше своите страхове. Притесняваше се и от свои конкуренти преди старта на състезание. Сега е много по-уверен. Всеки ден ми разказва как е минала тренировката му, дори споделя, ако са му направили забележка за нещо, което е страхотно, защото той трябва да знае, че това се случва на всеки човек. А мъмренето учи, че не всичко в живота е розово. Но когато му е трудно да говори с мен, той пише на лист преживяното и ми дава да го прочета. И това с писането се случи, след като Боян трябваше да води дневник, в който да описва деня си. Писането също му помогна да преодолее много от страховете си, като по този начин той освобождава съзнанието си. Децата със специални потребности имат нужда от безгранична любов, от внимание и търпение, от разбиране. Те са много крехки и любвеобилни! Затова, ако срещнете на улицата дете с проблем, му се усмихнете приятелски, заговорете го.

Майката
  • Даяна Ханджиева за чудните мигове с бебето, което след време „ще ми каже колко съм гадна“ (СНИМКИ)
  • Нели Хаджийска: Господ дори не съди, кои сме ние да съдим хората!? (ВИДЕО)
  • Топ дизайнерът София Борисова: Горда съм с дъщеря си - мислим еднакво, но и често ме разплаква
  • "Течно злато за герои": Паолина, която дари над 60 л кърма
  • Изненада! 51-годишната Камерън Диас стана майка за втори път (СНИМКИ)
  • Сами Хосни от "Фермата" и Мила от "Сървайвър" - ето какво значи екзотичното име за новородената им дъщеричка
  • Жена роди на пейка пред болницата, след като охраната отказа да отключи входната врата
  • Силните думи на Маги от "Ергенът" за жените, които изпускат последния влак
  • "Най-накрая се събрах с биологичната си майка след 34 години!" (ВИДЕО)
  • Скъпо дневниче: Трябва ли да крия гнева си от детето и как да го правя? (ВИДЕО, еп. 9)

Продължи да четеш