Видях за пръв път Крис в магазинче за художнически материали в София. Беше бос. Купуваше си някакви дреболии и изобщо не му пукаше от учудените погледи на околните към босите му крака. Признавам си, че те попаднаха и в моето полезрение. Учуди ме по-скоро смелостта му да ходи така по софийските улици, отколкото самият факт, че е бос.

Крис Енчев е главен инициатор на разходките на малката боса тълпа, която съществува в България, и автор на блога на босоходците (www.chris-noshoesrequired.blogspot.com). Те са отворена групичка от десетина човека. Едно от последните им постижения е покоряването на Мусала. Естествено боси! Иначе Крис е философ, с научна степен доктор по логика.

Босоходството за Крис започва с една случайно осенила го мисъл през лятото на 2006 г. в Поморие. Решил самосиндикално да реализира нещо, което вече бил научил и в други страни било получило легитимност. А именно така наречените barefoot - ходене бос.
Първоначалната психологическата бариера естествено била какво ще си помислят хората. В този смисъл ходенето бос не е просто навеждане, развързване на връзките и събуване на обувките, а акт на разрушаване на вътрешните бариери. А това си е голямо лично предизвикателство. Мотивите му да го направи - не е незаконно, полезно е за здравето и е приятно.

Едно негово лично преживяване окончателно го убедило в ползата от редовните боси разходки. В продължение на много време носел редовно чифт кожени обувки с много твърд език и гуменки с тъничък език. И в двата случая при стягане на връзките усещал болки в стъпалото, точно там, където връзките се впиват в него. Докато на един излет положението с едното му стъпало станало наистина много лошо. Появило се подуване и започнал да усеща в крака нещо като вътрешно триене. И тъй като вече ходенето било станало страшно болезнено, отишъл на лекар. Той му връчил рецепта с илачи за смъкване на отока, но казал, че са станали вътрешни сраствания в сухожилията и въпросното “скърцане” ще си остане.

Тази перспектива никак не зарадвала Крис. На първо време изхвърлил въпросните два чифта обувки и си намерил маратонки с много дебел и мек език. Независимо от това обаче взел решение от този момент нататък да събува дори иначе удобните маратонки при всяка възможност, тоест когато теренът го позволява.

С голяма изненада установил, че след относително кратък опит правенето на дълги боси преходи по различни терени (чакълести, каменисти, песъчливи, тревисти или кални) престанало да му бъде проблем и стъпалата му започнали да издържат на големи температурни разлики. Спокойно газел в много студена река, а след това ходел по нагорещена земя. Скърцането в стъпалото му пък съвсем изчезнало. Но освен здравословния ефект от босотата, получил и нещо като ново сетиво - усещането на земята отдолу и текстурите, които тя предлага.

Това може да бъде много приятно и вълнуващо за всички, стига да се осмелим да излезем извън рамките на културните очевидности, предписващи носенето на обувки като безвъпросен елемент от социалното поведение.