На 26-ти срещу 27-ми октомври отново ще преместим стрелките на часовника с един час назад. Това ще стане точно в 4.00 часа. Смяната на часовото време на зимно и лятно е с Постановление № 94 от 13 март 1997 г. на Министерския съвет. Кога и докога ще преминаваме от лятно часово време към астрономическо обяснява климатологът Симеон Матев. Той е завършил „Хидрология и климатология” в СУ „Св. Климент Охридски”, а сега се занимава с наука в същия университет като асистент. Матев работи и в първия частен климатологичен офис у нас ТV-МЕТ. А през времето, когато не е бил във висшето учебно заведение в столицата, е гастролирал в почти всички телевизии у нас - изготвял е прогнозата за времето, бил е и неин презентатор. С климатолога говорим още за мръсния въздух, промените в климата, стихиите и кои от тях са типични за България, както и за избора му да се занимава с тази променлива материя.

Снимка: Симеон Матев, личен архив

На 26 срещу 27 октомври отново ще преместим стрелките на часовника с един час назад, за да се върнем към астрономическото време, а уж това щеше да отпадне?

Да, така е и от лятно ще преминем към астрономическо часово време. Европейският парламент гласува отпадането на сезонната смяна на времето да се състои чак през 2021 г. Дотогава държавите членки ще могат да решат дали желаят да минат изцяло към лятно, или към астрономическо време. По европейски тертип връщането към нормалното време трябва да става в последната неделя на октомври. Засега така ще остане още 3-4 пъти, докато се реши окончателно. Но тази смяна няма нищо общо с метеорологичното време. 

Какви са ползите и вредите от смяната на времето?

Всеки сам може да си ги извлече. За мен по-приятно е да останем по лятното часово време, макар че географски България принадлежи към астрономическото време, което е с един час назад. Аз предпочитам лятното, защото се стъмва по-късно вечер, а сутрин така или иначе повечето хора отиват на работа или на училище и едва ли се замислят дали е светло, или тъмно. Друго е, когато излезеш от работа, още да има дневна светлина. Например, работещите по курортите едва ли биха искали да се стъмва по-рано, но за хората, заети в земеделието, по-основателно е да сме по астрономическото време, защото трябва рано да излизат на терен, а тогава все още е тъмно, което не ги устройва. Има различни гледни точки, но все пак страната ни трябва да стигне до някакво решение. Хубаво беше, че се направи анкета по въпроса, но за жалост, тя не получи широк отзвук, за да се има конкретен резултат от нея. 

Какво те накара да се захванеш с климатология?

А-а не знам какво ме е накарало (смее се, б.а.). Но в първи клас – тогава „другарката” Петрова, която ни беше класен ръководител, каза да си направим табличка какво е било времето всеки ден от седмицата. Зачудих се какво ли е това, но ми стана интересно и оттогава до днес имам пълен дневник с това какво е било времето. Имам огромно тесте с листа, в което съм писал всеки месец какво се случва – кога грее слънце, вали или има мъгла и сняг... Така се запалих!

Кой синоптик е бил твой кумир?

Е, няма как да вървиш напред без пътеводна светлина (смее се, б.а.)!? На първо място слагам моят учител Петър Янков. Минчо Празников, който е сред най-известните синоптици и е светска личност, също e сред учителите ми. От него съм се научил на професионализъм и на поведение на екран. Георги Марков и Нено Ненов са известни имена в климатологията. Общото между всички тях е, че са от школата на военно-въздушните сили, която е най-добрата за синоптици. Прецизността на техните прогнози е от изключителна важност за полетите на самолетите. Ако в една телевизия прогнозата за времето е по-широкообхватна, то при военните изискванията са твърде конкретни и доста трудни. Така че това е школовката ми. На академично ниво един от моите учители е проф. Георги Рачев.

Защо повечето презентатори на времето по телевизията са жени?

Тенденция в Южна Европа е на екрана да са жени, което е по-лицеприятно за зрителите. В САЩ, където се намира цялата кухня на световното време, няма значение как изглеждаш. Стига да си добре професионално подготвен, веднага получаваш място за изява без значение от пол и възраст. Подобно е отношението и във Великобритания, Германия... Но в по-голямата част от Европа преобладава красотата над научността на самата прогноза за времето.

Снимка: Евгений Милов

Какъв е коментарът ти за така актуалната тема за мръсния въздух, който дишаме?

Мръсният въздух в София се дължи на автомобилния трафик. През последните години качеството на въздуха е силно влошено, защото автомобилният парк нарасна неимоверно много. Отделяните газове от двигателите на автомобилите се натрупват в атмосферата и при неподходящи условия – тихо време, особено през зимния сезон, когато се смесят с газовете от твърдо гориво, се получава няколкодневно задържане на замърсители във въздуха, които са над нормата. И времето има пръст в това, когато няма динамика. Преди време се твърдеше, че „Кремиковци” е основен замърсител на въздуха над София, но дори и тогава, според изследвания, до които нямаше масов достъп, показваха, че автомобилният трафик е основна причина за вредните газове. През последните години се наблюдава и по-малка динамика на атмосферните процеси над Балканите, което също допринася за замърсяването на въздуха. 

Понижената атмосферна динамика над Балканите следствие ли е от промяната на климата в световен мащаб?

Трудно е да се каже на какво точно е следствие. Времето като цяло се развива по някакъв цикъл. Може да сме попаднали в период, в който така трябва да се случват нещата. А дали това развитие е повлияно по някакъв начин от човешкото развитие е по-трудно да се каже. Вероятно е така, но дали тази дейност допринася за повечето тихи дни, или така е трябвало да се случи, няма кой да каже. Нерядко на студентите се дават примери как едно размахване на крилете на пеперудата в Индийския океан може да доведе до наводнение в Канада, например. И това е така, защото в атмосферата няма нищо случайно, всичко е обвързано със закони и последствия, които рано или късно някъде с нещо се проявяват. Дали с добро, или с лошо всеки сам може да прецени както за себе си, така и за средата, в която живее. Но не бива да си мислим, че когато правим нещо, вредим само на себе си. Не е така! Всяко наше движение може да се окаже пагубно за някой някъде другаде.

Докъде ще стигне глобалното затопляне – скоро един ледник се откъсна?

Аз съм сигурен, че догодина друг ледник ще се откъсне, както и по-догодина... Това са естествени процеси, които ги е имало преди, ще ги има и след нас. Що се касае до глобалното затопляне, то е неоспорим факт. Проблемът не е толкова в него, което лесно може да се види, като се погледнат температурите преди и сега, че са с няколко градуса по-високи. Ясно е, че има глобално затопляне, но по-важно е от какво е породено – от естествени причини или от чисто икономически, имайки предвид индустрализацията на нашата планета като цяло. Мнението ми е, че глобалното затопляне, което наблюдаваме, в голяма част от своето развитие е част от развитието на планетата ни като еволюция или е породено от естествени причини, но степента, в която се случва, е породена от нашето ежедневие. Темповете, с които се повишават температурите през последните 10-15 години не отговарят на естествения ход, което би могло да има това повишение на температурите. Вместо графиката да е с плавно повишаване, тя прави скокове в температурното измерване. Ето, затова считам, както може би дори 80% от моите колеги, че степента на глобално затопляне, която в момента наблюдаваме, е предизвикана от човешката дейност.

Какво ще кажеш за малката Грета Тунберг, която се превърна в символ за опазване на околната среда на тазгодишната климатична конференция на ООН?

Всяка конференция е една говорилня, на която се констатира, че има проблем – да, температурите се повишават, да, ние сме виновни за това, да, трябва да се вземат мерки, но в крайна сметка те не се спазват или това е толкова минимално, че не влияе на ситуацията. Това момиченце Грета каза много хубави думи, но те естествено бяха използвани за конкретни цели и за вдигане на шум. Бих я посъветвал да си гледа детството, което била изпуснала и е естествено да е така, след като се занимава с това. Само да се замисли колко вредни емисии са изхабени за нейните пътувания - за самолетите и яхтите, с които се придвижва по света. И да си даде сметка, че деца на нейната възраст имат реални постижения и изобретения в областта. Нищо лично нямам против Грета, а против това на пръв поглед добронамерено към Земята начинание, при което се постигат нелицеприятни събития.

Промяната на климата води ли след себе си появяването на нетипични явления за България?

Появяват се такива явления, защото хората харесат някое растение на юг и го пренасят, за да го засадят тук, понеже се е затоплило вече. Но времето винаги ни удря по някой шамар, за да ни напомни къде сме. И това е много хубаво, че се случва, защото ще се самозабравим иначе. Не говоря само за България, а за света въобще. А у нас действително през последните 15-20 години настъпиха съществени промени в основните климатични елементи – температура, валежи, вятър, атмосферно налягане. Посоката е ясна – повишаване на температурите и неравномерно разпределение на валежите. Всичко това показва, че трябва да променим земеделието и икономиката си. Но това не означава, че веднага трябва да засаждаме култури, които обичат много по-топло време, защото затоплянето е придружено от нетипични метеорологични проявления. Например е топло и в края на април такъв студ идва, че температурите падат под 0 градуса и унищожават всичко засадено. И обратно – дори тази година имахме още в началото на октомври отрицателни температури във Видинско. Всичко това показва, че още не сме достигнали онзи етап на промяна на климата у нас, който да ни позволи отглеждането на по-топлолюбиви култури. Ако сравняваме със 70-80-те години, когато летните температури се характеризират като най-ниски, направо сме се пренесли на Екватора. От 2000-та до днес не се наблюдава студено лято у нас. И няма как да кажем друго, тъй като ако сега преживеем такова студено лято като през 70-80-те години, ще кажем, не само, че има глобално застудяване, а направо, че пристига ледников период. Затова трябва да внимаваме с какво сравняваме сегашната промяна на климата, която е факт.

 А застрашени ли сме от редки стихии?

„Въпреки че България е малка по територия, е голяма по метеорология”. И това не съм го измислил аз, а е цитат от наш световноизвестен метеоролог - акад. Панчев, който е написал доста учебници и все още в нашите университети се преподава по тях. Професорът неслучайно е казал това, защото на една малка по площ държава, каквато е България, се наблюдават доста от метеорологичните събития, които се случват по света. Да, имало е и торнадо у нас, колкото и страшно да звучи. Нещо повече – случаите на това явление не са толкова малко, колкото се мислеше до скоро.

Не е имало достатъчно гласност ли?

Да, една от причините, за да не знаем, е тази. Но като се разровим в архивите назад във времето, във вестници не само от миналия век, но дори и от XIX век, може да се открие, че торнадото не е нетипично за нашата страна. Случва се поне 2-3 пъти годишно някъде в България. Другата причина за тази негласност, да я наречем, е че явлението, за щастие, не се е случвало в големи населени места и кой знае какви щети от него няма. Въпреки това има отбелязани няколко големи торнада. Торнадо и смерч са едно и също явление, при което е характерно завихрянето. Или на малка площ е концентрирана голяма енергия от атмосферата. Обикновено се отбелязват големи скорости на вятъра и се случват доста разрушения, които не са причинени толкова от вятъра, а от това, че атмосферното налягане в центъра на вихъра е много по-ниско, отколкото в околовръст. Например прозорците на къщата се чупят не от силата на вятъра, а от налягането. Сега сме и много по-мобилни – ходим навсякъде и виждаме много повече неща, отколкото преди. Това също може да е една от причините за повишения брой съобщения за торнадо. Другите доста опасни явления са градушките и гръмотевичните бури. Шансът да ни удари гръмотевица в България е много по-голям, отколкото да спечелим шестица от тотото. Всяка година у нас могат да си отидат поне 7-8 човека, поразени от нея. Това е така, защото на нашите ширини те са 1 на един милион. Гръмотевичните бури намаляват като цяло, но се увеличава тяхната интензивност. Преди 30 години сме ги наблюдавали основно в топлото полугодие – от април до септември. През последните десетина години дори и аз съм бил свидетел на няколко гръмотевични бури в сърцето на зимата – януари. Времето става по-опасно, отколкото  е било.

Попадал ли си в „окото на бурята”?

Аз дори съм търсил подобни ситуации. Няма да крия, че съм климатолог и метеоролог, защото аз съм искал, по интерес на самата ми душа – тя го иска и търси... И за да утоля тази жажда – да, ходил съм на Витоша на минус 15 градуса, бил съм на Черни връх при вятър 50-60 км/ч, само и само да усетя стихията. Търсил съм грамотевични бури, за да видя къде ще вали, но има момент, който не трябва да прекрачвам и съм си казал, че когато стане наистина опасно, стоя и гледам от страни без да преминавам границата. Виждал съм торнадо далеч в морето, усетих вятъра от него и благодарих, че не дойде към нас на брега, а си остана там. Чувството си е страшно!

Снимка: Симеон Матев, личен архив

Как трябва да се предпазваме от тези страшни явления?

Най-сигурният начин е да бягаме далече. Трябва да се спазват правила за безопасност, например при гръмотевична буря, е добре по най-бързия начин да намерим сигурен подслон под здрава постройка, да се освободим от метални предмети. Ако сме пък в полето и няма къде да се скрием, не трябва да сме на най-високото място, а да се снижим, дори да легнем на земята. Ако трябва сега да си строя къща, никога не бих я построил близо до дере или река, защото през последните години, макар и рядко да вали, но като завали реката може да придойде и да отнесе къщата. Не съм застрахователен агент, но бих си направил застраховка против природни бедствия, защото знам, че е възможно да ни покосят.

Имаш две деца, какво им казваш за климата и какво ги съветваш?

Големият ми син, който е на 15 години, като беше малък, имаше неистов страх от силния вятър. И сам се е научил да се пази. А сега, като на всеки тийнейджър, по-трудно може и да му се налива акъл в главата. Но все пак децата ми са разумни и спазват общите порядки. Със съпругата ми се стараем да ги възпитаваме на добри обноски и екологично поведение Каквото ти е нужно, го вземи, останалото го остави, а ако може да дадеш нещо, още по-добре! Ако говорим за чисто човешки отношения, те постоянно ме питат какво ще е времето, а аз казвам, че това не е сирене, което да отрежеш. Времето не е точна наука, но все пак отговарям. Съпругата ми често  ми задава въпроса дали да простира днес, или не? Казвам й да простре, макар да има шанс за дъжд. Е, уцелва ни, но никой не е безгрешен (смее се, б.а.). То и затова има приказка, че не може да видиш синоптик без чадър, независимо дали е за слънце, или за дъжд. 

Какво ще кажеш на нас, хората, на които май не ни остава много време да се замисляме за климата?

От една страна, много се радвам, че българинът много разбира от политика, мачове и време или на всяка манджа сме мерудия, но ме дразни, че времето е повърхностна тема. Българинът няма култура на времето - такава, каквато има в САЩ, на Британските острови. Когато презентирах времето, неслучайно имах по-обяснителен характер за него, за да образовам. Такава е и една от целите ми – хората да разбират какво ще е времето и да могат да се предпазят. За мен това винаги е кауза, когато имам достъп до зрители, слушатели и читатели.