Юлия Спиридонова е автор на много книги за деца и тийнейджъри, сред които фентъзи-трилогията „Страната на сънищата“ („Любими попътечо“, „Кралска кръв“ и „Иглата на Лабакан“); тийн-романите „Тина и половина“, „Графиня Батори“ и „Макс. Всичко на макс“; „Кръстьо частен детектив. В Долната земя“; „Приказка за вълшебната флейта“ и на над 400 сценария.
Инициатор е на седмичната инициатива „Кой обича приказки“ към Детско-юношески отдел на Столична библиотека, на читателски клуб "Летящото прасе", и на кампанията „Там, където има деца, трябва да има детски книги“ за събиране на библиотеки (от нови книги и заглавия) за читалища и многодетни семейства. Юлия Спиридонова е един от авторите, който в рамките на фестивала ВарнаЛит посети различни училища и се срещна с много деца. Обичат ли децата да четат, какво да подарим на 1 юни на тийнейджър, който не харесва четенето и други интересни неща са сред темите, по които разговаряме с нея в това интервю.
Какво те доведе на фестивала ВарнаЛит и защо мислиш, че имаме нужда от такива събития?
Аз съм гост на фестивал още от първото му издание през 2017 г. Според мен е особено важно да има такъв тип фестивали. Като формат на ВарнаЛит много ми допадат посещенията на авторите в училищата. Срещите никога не са еднакви, защото децата са различни – като възраст, като езици, които знаят, като любов към четенето и т.н. Това е удачен формат, защото децата са в тяхната си среда – училищната стая и където се чувстват най-добре. А ти, като автор, им идваш на гости. Децата са гладни за такъв тип общуване. Преди броени дни имах среща в училище в Орландовци, в София. За децата там директорката каза, че най-голямото събитие в живота им е, когато рдоителите им ги заведат на чалга клуб. След срещата децата веднага седнаха да четат от книгите, които училището беше купило за тях.
Защо е по-трудно да видим група деца с книги в ръка и четящи заедно, отколкото група с телефони и таблети, които играят?
Има и групи с четящи деца. Просто четенето е по-трудно и изисква повече усили от това да местиш картинки с котенца на телефона си. Но общуването в социалните мрежи е псевдо живот. Често казвам на децата, че когато са болни и приятелите им пратят картинки със сърчица и виртуално съчувствие, това не е най-доброто, което могат да получат. Но ако дойде приятеляд, за да те види, това е много по-истинско.
В София живея между две училища – престижна гимназия и техникум. Често съм виждала децата от техникума да четат книги навън в междучасието. Учениците от гимназията не съм виждала да правят това. Предполагам е, защото първите няма средствата да си купят скъпи телефони с повече функции. Скъпите телефони са най-големият бич на четенето. Моите деца са с евтини телефони и те, разбира се, се оплакват от това. Но допълвам до цената на скъпия телефон, като купувам книги.
Лесно ли е на възрастен да пише за деца?
За да се получи, най-важна е емпатията. Когато четем Дикенс например, виждаме, че той е много близък и искрен с героите си, боледува с тях. А има и писатели, които се отнасят с героите си като със странни мравки. Отвисоко ги гледат и си казват „Ух, какво направихте! Хайде ще бръкна при вас, но само за малко!“
Когато написах първия си тийнейджърски роман, вне познавах нито един тийн. После много дълго говореха, че е това е съвременен роман, който разкрива душата на тийнейджъра. А аз просто слушах какво си говорят децата. Обичта ми към хората на тази възраст много ми помогна.
Каква книга да подарим на дете за първи юни, ако, да кажем е, първокласник, който харесва роботи, или 14-годишен, който не обича да чете?
За първокласника бих препоръчала наскоро излязлата книга „Момчето нинджа“. Защото се чете лесно. Не е комикс, но е с много картинки, малко текст и много екшън. В сюжета се появяват и роботи. Истроията е смешна и чудесна за първи стъпки в четенето.
Четенето трябва да започне именно от забавните книги, за да бъде самото тозабавно. А родителите все гледат поуките. Всъщност всяка книга ще те научи на нещо, затова не питайте каква е поуката. Много хора не правят разлика между художествена литература и томовете на Макаренко.
За 14-годишния, който въобще не чете, изборът е голям. От моите книги бих препоръчала за него, защото те са насочени именно към нечетящите. В романите има много действие, много диалог и няма излишни описания. Тези похвати работят, за да накарт децата да заобичат четенето.
Какво би посъветвала едно дете, ако е решило, че иска да издаде книга?
Като начало, нека първо прочете повече нижки. Често се случва да виждам хора, които издават книги, които стават дневни хитове, но нямат последваща история. Такива книги имат нужда от повече редакция или от писател в сянка. Тези книги се купуват, но не искаш да ги четеш пак и пак, което е показателно за качеството им. Аз самата се уча всеки ден. И си запазвам съветите най-вече за себе си. Но когато млади хора ме питат какво да правят, ако искат да станат писатели, казвам най-вече да четат.
Имаш ли свой ритуал за писане?
Бих искала да имам ритуал, но нямам. Вече минаха 20 години от издаването на първата ми книга, а аз винаги съм работела и нещо друго. Писането е било покрай тези неща. Любопитно ми е, ако имам повече дни самоза писане, какво ще се получи. Грижите покрай децата ми са много Те винаги са били около мен, дори буквално върху мен. По едно време бях решила, че ако ме сложат в клетка с маймуни, пак ще мога работя. Даже ще ми е по-лесно. Може би дори, когато пораснат, и си хванат пътя, и аз работя в пълна тишина, няма да се справям, защото не съм свикнала.
Разкажи ни свой хубав спомен от детството?
Най-ценни са ми или моментите, в които съм била сама, на много красиво място. Да седя и да наблюдавам - това винаги ми е било много любимо. Да съм сама и да няма хора – много обичам. Естествено, бързо решавам, че не ми е толкова хубаво и започвам да търся хора. Но в тези моменти се съсредоточаваш и може да усетиш красотата на всичко около теб.
Какво ти предстои оттук нататък?
Пиша петия роман за тийнейджъри. Предстоят ми доста филмови проекти. Аз работя като сценарист. Миналата година бях съавтор на два учебника читанки. Преди това превеждах книги. Общо взето, накъдето повее вятърът. За мен е важно един писател да пише различни неща, в различни стилове и жанрове. Ако пишех само книги, в един момент щях да се изчерпам. Понякога физически е нетърпимо. Разбообразието е полезно за самото писане. Не че ти дава някакви свежи, неподозирани сили, но машината работи по различен начин.
