Ирра е майка на три деца. Поп изпълнителката напълно се вписва в темата „Месец на майката”, защото не смe много българките, които можем да си кажем: „И аз съм като нея!” Синовете й Явор и Георги са от първия й брак, а Божидара – от настоящия и всички са едно голямо, щастливо семейство. А съпругът й Петър винагии навсякъде казва, че има три деца. Ирра от десетина години вече знае какво е истински да имаш човек до себе си, на който винаги и за всичко да разчиташ. За жалост, и тя мина през ужаса на домашното насилие. Сега многодетната майка споделя щастието си да е обгрижвана, както и признава, че най-сетне има време да обърне внимание и на себе си, въпреки пълната къща с деца. Но признава, че начинът, по който се грижи за тях и ги възпитава, далеч не е същият като онзи, когато тя е била дете и то дете на музиката.
Ирра, какво е за теб да си майка на три деца?
Смятам, че е удоволствие! А на моменти, когато съм напрегната, си казвам: „Е, какво е това удоволствие?” (шегува се) Но после, когато ме прегърнат, когато ги целуна и ми кажат нещо смешно, наистина е удоволствие! На мен много ми харесва да бъда майка!
Кога осъзна, че ти харесва да бъдеш майка?
Винаги съм искала и живяла с мисълта, че ще имам много деца. Още като бях малка имаше една смешна игра да отгатнеш колко деца ще имаш и аз знаех, че ще имам много. Мисълта за осиновяване на дете ми е много близка, не е нещо, което би ме притеснило. Имало е моменти, в които се опитвам да стана SOS-майка. Грижата за децата, енергията, която ми дават, както и аз на тях, ми е харесвала и съм знаела, че един ден ще бъда заобиколена с деца по един или друг начин.
Какво си помисли, когато стана майка за първи път?
Първоначално, когато родих Явор, изпаднах в пълен шок! А смятах, че съм много добре подготвена да стана майка, защото ходех и на училище за майки, стриктно попивах всичко и си записвах в един тефтер. Но се оказа, че въобще не съм подготвена за това, което ми предстои. В момента, в който се появи моят красавец, се оказа, че нещата въобще не стоят така, както ни учеха. Дълго и упорито следвах стъпките по учебника, докато не осъзнах, че аз трябва да послушам себе си и детето си. А и всяко дете е различно и няма смисъл да се ръководим от едни и същи неща и да гледаме еднакво на децата. Така че с Явор беше проба – грешка...
Е, хубаво е, че навреме все пак си осъзнала, че не всичко от „учебника” за майки работи!
Не знам, може би, ако това по-рано се беше случило, щях да си спестя много главоболия! Но пък това е и част от израстването. (усмихва се) Георги го гледах по съвсем различен начин от този, по който гледах брат му, а Божидара по още по-различен. Георги се роди пет години по-късно след Явор. И това, че вече бях наясно, че нещата, на които ни бяха учили, не работят съвсем, ми даде свобода да следвам себе си. Оказва се, че майчиният инстинкт винаги е водещ и трябва да можеш да се вслушаш в него, да го чуеш, защото има и такива, които не успяват, и да се отдаваш на вътрешното си усещане.
Но и детето те учи, нали?
Ооо, да! Научаваш се да разпознаваш няколко вида плач, ставаш експерт по миризми (шегува се). Още много, много неща има, които разбираш... И друго, важно за мен е, че и трите ми деца са много дълго време кърмени. Явор е най-малко кърмен от тях, защото след една стресова ситуация, която изживях, кърмата ми рязко намаля и не знаех как да продължа. Тогава все още нямаше консултанти по кърмене, както и групи за майки. Божидара е ударникът в семейството по кърмене – 2 години и 2 месеца! (усмихва се) Тя се роди през 2018 г. и е по-малка от Георги с 9 години, а от Явор – с 14 години.
Може ли да се каже, че, когато родиш на по-зряла възраст, си по-смел родител?
Не, не смятам, че това е така! Много зависи от самия човек, защото има хора, които на зряла възраст, не са достатъчно зрели, както и други, които на 20 години са достатъчно осъзнати и емоционално пораснали. Това е строго индивидуално за всеки човек.
Явно си от майките, които са за кърменето. Защо?
Да, така е и виждам огромна разлика в израстването на децата си, в боледуването им, което за мен е свързано и с кърменето, и с близостта, която създаваме един с друг.
Намираш ли някаква разлика в децата си, тъй като Явор и Георги са деца от първия ти брак, а Божидара - от настоящия?
С Петър много се обичаме и той гледа и възпитава момчетата като свои синове, а и те израснаха с него. Мъжът ми навсякъде казва, че има три деца и абсолютно никога не се е усещало разделение.
Смяташ ли, че една жена първо трябва да обича себе си, за да може да акумулира чувствата си и в човека срещу себе си?
Да! Много е важно да се научим да обичаме себе си и да се търсим постоянно. Защото, дори когато сме спокойни и щастливи, ежедневието ни завърта така, че забравяме да се поставяме на първо място, а това е много важно! Ще дам пример: В самолета ни казват при авария първо да сложим своята маска, след това на човека до нас и на нашето дете. За да може да сме адекватни към децата, партньора и приятелите си, ние трябва да намерим време първо за себе си, за да сме пълноценни и да се раздаваме.
Пренесла ли си нещо от своето възпитанието, което си получила от майка си, към своите деца?
Не знам... Живеем в съвсем различно време и възпитавам децата си по съвсем различен начин, от този, по който съм била възпитавана аз. Възпитавана съм изключително строго, всички деца по това време трябваше да бъдем много спретнати, много умни, много дейни, нямаше значение кой какво облича, всеки трябваше да прилича на другия. Докато сега аз възпитавам моите деца да бъдат себе си, преди всичко да бъдат щастливи, давам им пълна свобода. Аз израснах като дете на музиката, което означава страшно много ограничения, защото повече свирехме, отколкото играехме. Прецених, че не бих причинила подобно нещо на моите деца. Дори, когато Явор каза, че иска да свири на пиано, мен ме обляха топли и студени вълни, защото никак не исках да се захваща с музика. Знам колко ти дава музиката, но знам и колко ти взима! Продължавам да подкрепям децата си всеки сам да избере какво ще спортува, какво иска да учи. Аз съм до тях именно, за да ги подкрепям, но не съм от тези майки, които записват децата си на много извънкласни занимания, няколко вида спорта, от които езда и тенис са задължителни. Оставям ги да си живеят живота, което е най-важно за мен, както и да трупаме спомени заедно.
Децата ти с какво се занимават сега, а ти?
Явор е на 18 години и сега завършва, ще бъде абитуриент. Георги е в седми клас, кефи се на живота – той е нашият мъдрец и балансьор в семейството. Наистина е жесток, няма такова спокойствие като неговото (смее се)! Той тренира футбол и волейбол, учи чужди езици, разбира се, на неговата възраст е силно запленен от компютрите, но все още успявам да го контролирам. Слава Богу, че излиза с приятелите си навън, ходи на тренировки четири пъти в седмицата и не е като някои други деца, които изцяло живеят във виртуалната реалност. Божидара е на 4 година и половина, иска да бъде художник и да танцува, също така е фешън икона, което й е много важно (смее се). А пък аз, освен да се грижа за тях и от време на време да се включа и да помагам в бизнеса на мъжа ми, новото, което правя сега е, че отново обръщам внимание на себе си. И това, последното, го правя упорито, защото наистина понякога се губим, обсебени от работа, деца, приятели и сякаш нас ни няма в цялата тази картинка.
Да не подготвяш нов музикален проект?
Музиката винаги е част от мен, но по-скоро сега прочитам книгите, които съм натрупала, но не съм прочела, доставям си удоволствие, като ходя на медитация, спортувам много... Обръщам си внимание, колкото и егоистично да звучи това, но мисля, че го заслужавам, а и виждам, че е плюс за семейството ми.
