"Ако Италия може да се определи като много женствена, то тогава Лондон би бил влюбен тийнейджър, който пише стихове и слуша 'The Killers'. Париж е известен с неподправения шик и безгрижието в начина си на живот, което се изразява изцяло и в стила на парижани. Парижките ми приятелки не само ме карат да искам да пия розе на обяд, но ме вдъхновяват да бъда по-лежерна в облеклото, косите им изглеждат сякаш току-що са станали от леглото, а обикновените им бели тениски изглеждат толкова несъвършено перфектни..."
Йоанна Узунова
Тя е млада, красива и талантлива, артист по душа и призвание, тя е художник-фотограф, писател- хроникьор и влюбена в модата. Тя е Йоанна Узунова – една българка в сърцето на Лондон. Родена е в София, а началното си образование започва във френския лицей Виктор Юго в столицата. След 2004 г. продължава обучението си в Швейцария, където изучава специалност Изкуство. През 2012 г. се дипломира в същата специалност в университета по Визуални Изкуства в Кембридж. В момента учи Моден бизнес в Istituto Marangoni в Лондон. Едно интервю, което ще ви обогати; едно интервю, което ще ви разходи из модните подиуми на Лондон и не само; ще ви запознае с редица известни дизайнери и техните интригуващи тоалети, ще ви представи стрийт модата на британките и не само на тях. В галерията над текста пък може да почувствате цялата тази феерия и атмосфера още по-близка и реална благодарение професионалните фотографии на Йоанна Узунова...
Продължава >>
Здравей, Йоанна, ти си една млада и амбициозна българка, преуспяваща не къде и да е, а в сърцето на Лондон – града на контрастите, на пуританите и бохемите, на традициите и бунтарските идеи? Какво е за теб Лондон…
"Лондон за мен е като сродна душа, някои сутрини се будиш и всичко е розово и си влюбен до уши; други дни просто ги ненавиждаш, но в крайна сметка знаеш, че когато се прибереш вечер, сърцето ти ще се вълнува всеки път…"
Да започнем с фотографията. Как се роди страстта ти към снимането?
Когато бях на 12, дядо ми подари един стар апарат "Praktika", който беше пазил в продължение на години в мазето си. Още тогава бях очарована от вниманието, с което хората от неговото поколение съхраняваха своите фотографии, именно защото единственият начин да ги запазят, е като ги проявят на хартия. Една снимка може да изрази хиляди думи, но с времето научих, че хиляда думи могат също да изразят хиляди различни картини. Когато отидох в колеж и записах курс по изкуство, се случи така че, попаднах на професор, който ме убеди именно в това. Той бе безкрайно критичен, но наистина ме накара да почувствам и осъзная собствените си творчески граници. В крайна сметка създадох серия фотографии около темата на разпада на комунизма (с особен акцент върху България) под надслов "Без светлини". В крайна сметка те се превърнаха в материал за първата ми изложба в Лозана, Швейцария, а по-късно бяха представени в Арт Галерия "Париж – Москва" в София. Фактът, че се озовах сред гигантски принтове на образи, родени в съзнанието ми, и възможността да видя как те въздействат на зрителя, ми се стори доста вълшебно!
Освен с фотография се занимаваш и с мода. Това ли са двете ти големи любови?
Всъщност, винаги съм била по-надарена с думите. Фотографията и модата са два обекта на интерес за мен, които имат силно присъствие в живота ми и винаги се опитвам да намеря начин да ги кондензирам в думи и нещо, което мога да предам на хората, да ги накарам да го почувстват и дори да се засмеят по същия начин, по който фотографът или дизайнерът претворява идеите си. За щастие, открих място, където да се изразявам в писмена форма. Пиша хроника за модата и "лайфстайла" тук, в Лондон, сътруднича си с мои приятели дизайнери и ги консултирам по отношение на естетиката и стилистиката на фотосесиите им, на който съм главен редактор. Сега съм се фокусирала върху работата си в уеб сайта, който наскоро стартира и вече си има своя страница във фейсбук под името Тhe Editist Lab. В него пиша като хроникьор, пускам и непубликувани досега от мен материали, което е много вълнуващо.
