След като Ясмина ви разказа за раждането на малката си дъщеря  Яна в САЩ, днес ще продължи с разказа, но... с раждането на сина и, 11 г. по-рано, и то в България. 



Всичко започна на поредната женска консултация, която може би трябваше да ми е предпоследна преди термина. Включвайки тоновете на бебето, лекарката изведнъж придоби сериозно изражение и след кратка консултация с колежка заяви, че трябва спешно да вляза в болница, защото пулсът на бебето почти не се чува. Уплаших се много. Прибрах се вкъщи, спретнах куфара за минути и почти на бегом стигнах до болницата. Попитах къде е родилното отделение. „На втория етаж", ми казаха. Качих се, мислейки единствено за умиращото си бебе.
ПЕРСОНАЛЪТ

Беше дълъг коридор с много врати, в началото на който имаше голяма стъклена преграда. Прекрачих я и тръгнах бавно напред - така, както си бях по сандали и лятна рокля, чудейки се къде да почукам. Изведнъж от една врата се показа жена в бяла престилка и ме загледа с огромни, ужасени очи. След което се разкрещя. Забранено било да влизам с обувки и изобщо било забранено външни хора с техните улични бацили да влизат в родилното отделение.

"Но аз тогава закъде съм?" попитах и моментално заплаках. Жената изведнъж се смили, стана по-мека и ми обясни цялата процедура. Помня, че после станахме приятелки. Добър човек беше, но защо трябваше да е по този начин първата ни среща? През цялото време после не срещнах лошо отношение.

Два дни в патология, след което ми казаха да се подготвя, че утре ще раждам. Рано сутринта на 30-и септември, 1999 година влязох в предродилна зала. Сложиха ми система, която да предизвика контракции. Два часа по-късно имах напъни на всеки пет минути, адски много ме болеше и ми се искаше да завия като вълк. Една мила сестра галеше ръката ми и остана в това положение с мен през цялото време от началото на болката, чак до първия плач на бебето. А това си е няколко часа. Нея също никога няма да забравя, дано е жива и здрава.

РАЖДАНЕТО

Вече съм пред раждане, но не са ми изтекли водите. Пристигна докторът, когото предварително бяхме уговорили, прави ми няколко бързи разреза, след което бърка с цялата си ръка и пука мехура с водата. Най-силната, най-ужасяващата болка, която някога съм изпитвала!

Минути по-късно или час, не помня добре, се роди Ясен. Показаха ми го. Кимнах почти в несвяст, след което ме зашиха без упойка, после сложиха малък леген под мен, в който да се отцежда кръвта, и стовариха чувал с пясък върху корема ми. Стойката беше адски неудобна, едва издържах около два часа може би. Бебето беше неотлъчно с мен през цялото време.

УСЛОВИЯТА

Настаниха ме в единствената ВИП стая на отделението, която за мой късмет се оказа свободна. Имаше още две стаи с по десет родилки, в които беше истинска лудница. Обзавеждането - спартанско - легло с пружина, малка мивка, етажерка-масичка за повиване, прикрепена към стената. Единствено моята стая имаше баня, и въпреки, че нямаше топла вода, самото наличие на душ беше безценно! С огромни усилия успях да се добера до него и да се измия веднага след раждането, бяха ме сложили на леглото цялата в кръв.

Болката през следващите часове беше голяма - имах и няколко шева. Нямаше никакви лекарства, а ми беше забранено да нося мобилен телефон. Трябваше да сляза на долния етаж, да звънна от обществения телефон вкъщи, за да ми донесат аналгин колкото се може по-бързо. И изобщо всичко, което ми беше необходимо, до най-дребното нещо, трябваше да съм си го донесла сама. А което не успея да използвам, като марли и памук - оставаше за болницата. Иначе раждането ми беше абсолютно безплатно.

Храната - типична кухня от столова. Нищо необичайно - зеле на фурна, пиле фрикасе, супа, компот от сливи... Аз обаче много харесвам столските манджи, затова си ядох с апетит.

Самотно ми беше обаче, студено и някак бездомно в малката стаичка. Никой не се появяваше почти по цял ден - сутрешна и вечерна визита на лекаря, после някоя сестра, ако мине, и чистачката. Свиждането с близки беше забранено. Добре, че бях на първия етаж, за да идват близките да ме виждат през прозореца, когато поискат. През него ми прехвърляха и всичко, което си поръчвах. Донесоха ми печка - включих я, стана топличко. Тръгнах да се разходя из отделението. Вмъкнах се в голямата стая с десетте родилки и почти им завидях на врявата. Изумено разбрах, че не са им предложили баня. Имаха само някаква малка обща мивка на стената. И се понесе после една върволица към моята баня с безценна студена вода от истински душ.

ИЗПИСВАНЕТО

С огромно облекчение си тръгнах. Имах усещането, че не пет дни, а пет години са минали, откакто родих. Бях като пребита и смазана след престоя в „затвора“. Вкъщи ми се видя най-прекрасното и удобно място. Рай!

"Никога повече" - помислих си. Но за щастие не познах.