Това е само една от приказките, които децата съчиняват, използвайки играта на издателство „Точица” – „Направи си сам приказка”. Малчуганите са се настанили удобно върху мекото одеяло на пода, заобиколили са усмихнатата Зорница Христова - преводач и издател на тези интересни книжки, и съчиняват истории.
„Една фея искала да опознае града. Най-интересно й било да разбере какво има в хладилника и защо хората толкова често го отварят.”
„За да разконцентрират намръщеното чудовище, което не говорело, всички му викали „Хей, виж ни, да не си жаба с мълчалива глава!”
Защо решихте да издавате нетипични книжки?
Много често децата са поставени в ситуация, в която трябва да повтарят това, което е измислено от възрастните. А те самите също могат да измислят и да изразяват себе си. Позицията, в която трябва само да повтаряш казаното от другите, създава погрешна нагласа, че трябва да пораснеш, за да придобиеш правото да говориш. Всеки писател би казал, че занаятът се учи с писане. Детето се учи да говори и да ходи, опитвайки се да говори и да ходи. Често караме децата да правят диктовки, да преразказват чужди текстове. Твърде малко им даваме възможност самите те да направят нещо.
Защо е важно децата да развиват въображението си?
Децата имат страхотно въображение. Не мисля, че става дума за развиване, а по-скоро за насърчаване – да вярват в него, да вярват, че имат правото да го използват. Въображението е основна човешка стратегия за адаптация към света. Човек може да си представи възможното решение на най-различни ситуации. Истинският потенциал е неограничен, защото можеш да си го представиш като такъв. Въображението често има и рационално приложение в един бързо променящ се свят, какъвто е нашият. Въображението е важно, защото ни кара да се чувстваме по-щастливи. Чувстваме се по-богати, без това да зависи от други, само от самите нас.
Важно е децата да учат, бидейки щастливи
Това е най-сигурният начин това, което учат, да остане в тях. Ако ученето им носи отрицателни емоции, бързо го забравят.
Коя приказка, съставена от дете, никога няма да забравиш?
Всички приказки са изумителни. Много паметно беше едно детенце на около 2 години и половина, което беше дошло, когато пишехме приказки в Столична градска библиотека. То не можеше още нито да чете, нито да пише, но не млъкна – изобщо не даде шанс за изява на по-големите. Неговият герой се казваше Никой. Аз се стъписах, защото това е другото име на Одисей. Нямаше как този факт да е известен на това толкова малко дете. Впоследствие разбрах, че детето така разбира името на свой роднина, който се казва Николай. Викали му Нико, а то смятало, че се казва Никой. То разказваше как царят бил вътре в котката. Вкусът към абсурдното беше много интересен. Повечето от нещата, които получаваме, са наистина оригинални и естетични. Децата имат собствен тембър, собствен колорит на разказа.
Има ли приказка, която големите трябва да препрочетат, за да се върнем малко назад в детството?
Конкретна приказка не, по-скоро умението да си измисляме като децата. Те правят същото нещо, което правят и писателите – измислят си свят и виждат всеки отделен елемент.
Ако им предложи човек купа с невидими череши, те ще плюят невидимите костилки.
Умението човек да мисли абстрактно, което стои в основата на играта с приказки и в основата на литературата, е заложено у всеки от нас. Но трудно си го позволяваме. Считаме, че е непрактично.
До каква степен родителите трябва да се намесват в избора на книжки за четене от децата?
Човек предлага книжки на детето си – не бива да го насилва. Да го остави то да си избере. Ако натрапи своя избор, това може да отблъсне детето от четенето въобще. В четенето трябва да има свобода и удоволствие. Ако ти дават награда за това, значи не е твърде хубаво. Ако го правиш по твоя воля, ако те награждават с четене, е съвсем различно. Изборът на книги не бива да се фиксира от родителите.
Само ли трябва да чете детето или с родителите си?
Четенето с родителите е много приятно за детето. Това е вид общуване, като кърменето преди това. Родителят показва, че детето е важно за него. Разбира се, това може да става само донякъде – началото на глава, любим абзац или книги, които са все още сложни за детето.
Какви книжки чете дъщеря ти?
Дъщеря ми (Ането) е вече за възраст, в която децата искат да се представят за по-големи, отколкото са. Поредицата за Хари Потър чете. Наскоро Роалд Дал й хареса много. Напоследък чете Туве Янсон, „Хрониките на Нарния”. Обича да измъква неща от нашата библиотека и да показва, че чете книги за възрастни.
Как избрахте името на издателство?
От една страна, от „Антон и Точица” на Ерих Кестнер. От друга, искахме да изберем нещо, което да не бъде твърде гръмко. Често компаниите се самоназовават с нещо, което започва с мега, супер. Аз исках да потърся обратната посока. Още повече, че става дума за деца, т.е. дребните неща са тези, които имат значение. Една точица може да бъде зрънце, което тепърва ще поникне. Или нещо на хоризонта, което тепърва ще разбереш какво е. От нас зависи как ще порасне и в какво ще се превърне дребното. Това е в голяма степен мисията на издателството – да създава книги, които да помагат на децата да пораснат такива, каквито искат да бъдат. Но да мислят преди да пораснат.
Какви други книжки и игри издавате?
Нашето издателство е насочено предимно към забавно-образователна литература. След „Направи си сам приказка” издадохме картите с математическа игра – „Умножи лесно!”.
Под формата на състезание, по подобие на старата игра с карти Война, може да се упражнява таблицата за умножение. Това, което обикновено е тегоба, учене наизуст и изпитване, ние превърнахме в забава за междучасията и дома. Няма я сухотата, с която свързваме смятането. С картите имаш възможност да спечелиш, дори да си направиш самите цифри, които са като курабийки. Има 5 варианта за използване на картите в клас. С подобна насоченост е и „Умножение без уморение”. Тя е с логически трикове, които заместват ученето наизуст. Така отпада елементът на безсмислено зубрене, което отблъсква децата. 
По Коледа ще излезе „Щедрото дърво” на Шел Силвърстийн , която е легендарна книга за САЩ. Той е автор, който вече 50 г. стои в класациите и е на челно място в домашните библиотеки. Историята е толкова проста, че прилича на притча, но разликата е, че няма изразена поука. Преводът е на Александър Шурбанов. Очакваме в средата на месец декември книгата вече да бъде на пазара.
Догодина ще излезе и сборникът с приказки, написани от деца. Поканили сме млади илюстратори, които харесваме като стил, но още не са толкова утвърдени, да я илюстрират. Идеята е и те да получат шанс за изява.
Винаги представяте книгите си по атрактивен начин – с куклен театър, цветни сладки. Това ли е начинът книгата да се доближи до детето?
Разбира се. Децата трябва да участват по някакъв начин в самото събитие, защото те са важните. Заради тях се случва всичко това. Не би било интересно за никого, ако имаме класически тип представяне.
Ти самата правиш много нестандартни неща – фигури от спагети и пластилин, саксии с брезова кора, анимацията от джинджифилово тесто... Кога ти остава време?
Ами, то времето трудно остава, но човек си го изнамира. С голямата ми дъщеря правим заедно различни неща и нейното участие е това, което ме мотивира, за да търся някакви различни форми на подклаждане на въображението.
Обичаш ли ръчно изработените неща?
Да, разбира се. Кой не ги обича? Удовлетворението, когато човек доведе нещо до осезаем край, е много приятно. Особено за хора, които се занимават с абстрактни неща. Аз съм преводач по професия. Обичайно минава много време преди един превод да стане в книжен вариант. Докато нещо, което правиш за себе си, след 2 часа виждаш готово и получаваш бързо удовлетворение.
Ще украсиш ли дома си с някакви ръчно изработени фантазни неща?
Не сме решили още с какви, но винаги са ръчно изработени. Коледа е семеен празник. Трябва да бъде свързан с личното отношение. То не се купува току-така. Всяка година избираме украсата да е различна, една година бяха балеринки снежинки от хартия, друга – кълбенца прежда, друга – витражни меденки, на които в средата се разтапя карамелен бонбон и става прозрачно. Тази година трябва да бъде нещо бебеустойчиво. Аз не бързам много с Коледата. Човек трябва да се наслади максимално на края на есента – печени круши, дюли и т.н.
Единственото сигурно е, че за Коледа ще направя календар от 24 книжки, които ще подбера от библиотеката на дъщеря ми. И във всяка една от тях ще избера даден абзац, който ще я насочва какво ще получи за подарък. Като го прочетем – тя да се сети. Например „Малкия Никола” – нещо за училище; „Книга за джунглата" – екзотичен плод или фигурка на пантера. Малките подаръци ще бъдат свързани с различни четива.
