Ендокринна, лимфна, пикочно-полова, храносмилателна, дихателна, кръвоносна, сърдечно-съдова, опорно-двигателна, мускулна и нервна - това са системите на човешкото тяло. Глава, врат, туловище, ръце и крака - от това сме сглобени, нещо като конструктор. Да постигнеш невъзможното на практика означава да постигнеш възможното в неговата най-висша степен. Невъзможно е, че всички тези системи, латински имена на мускули, кости и органи, са съчетани в една толкова перфектна механика, че да образуват човек. Но не просто физическото значение на човек, тоест тяло, а едно цяло, направено от воля, сила, издръжливост, емоции, стремежи.
Антония Григорова е създадена от всички тези неща. И още няколко, които я отличават: много кураж, огромна упоритост и малко повече сила. Толкова малко повече, че да може да изтича 141 км в планината. Тя е победителка сред жените в ултрамаратона (бел.ред: всяко състезание по бягане над официалната дистанция за маратон – 42.195 км) "Трявна ултра", в който се включиха 400 души на различни дистанции. Най-дългата - тази, която Антония избяга, беше с маршрут Трявна - Боженци – Бузлуджа – Енина - връх Жълт бряг – Селце - връх Бедек - хижа Българка - Трявна, като в по-голямата си част преминаваше през природен парк Българка.
С Антония си поговорихме, за да разберем малко повече за тичането и за мотивацията. За човешките възможности. И за победата. Защото тя не се изразява в това да бъдеш пръв, а в това да опиташ да постигнеш невъзможното. А тя дори успя.
Вие бяхте най-бърза сред жените в ултрамаратона “Трявна ултра”. Разкажете ни: как се бягат 141 км в планината?
На първо място с желание, след това с доста тренировки, много воля и доста дребни, но немаловажни фактори, като компания по трасето, помощ по пунктовете и още воля!
А как се бяга 25 часа?
25 часа са доста време, когато си изправен срещу себе си. Преминаваш през всякакви физически, психически и емоционални състояния. За мен битката със съня се оказа най-трудна.
През цялото време ли бягахте? Разкажете малко повече за тези 25 часа.
Преминах трасето с бягане и ходене. Като в началото на почти всички изкачвания умишлено заменях бягането с ходене, за да съхраня силите си до края. Почти през цялото време носех щеки с мен, но ги използвах главно в изкачванията, за да облекча натоварването в краката, като си помагам с ръцете.
На всеки 10-15км от трасето има подкрепителен пункт с храни и напитки, но на тях се опитвах да се задържам възможно най-кратко, колкото да заредя шишетата си с вода и да взема нещо за хапване.
Разбира се, към края на трасето се изкушавах да си почина за малко по-дълго време, но в моя случай на тези места беше треньорката ми, за да ме вразуми да не се „отпускам“ докато не финиширам.
Имаше пунктове, на които бях оставила екипировка за смяна в зависимост от това в коя част от денонощието ще бягам. За светлата част на деня - слънцезащитна екипировка, а за вечерта осветление, дрехи, които покриват по-голяма част от тялото ми, сухи чорапи и горнище, предпазващо от вятър и дъжд.
Каква подготовка се изисква? Как тренирахте Вие в месеците преди състезанието?
За съставянето на тренировъчната ми програма се доверявам изцяло на треньорката ми Наталия Величкова.
Тренировките ми са насочени към дългото бягане, като се състоят както в дълги изграждащи бягания, така и в интервални отсечки, спринтове, бягания срещу склон и др.
Близо месец преди „Трявна ултра“ взех участие в друг такъв ултрамаратон - Витоша 100, възстановяването от който премина много бързо и буквално няколко дни след него успях да подновя нормалния си тренировъчен режим.
А в деня преди състезанието? Почивка или тренировка? Какво направихте в деня след състезанието? Имахте ли възстановяващо тичане?
Тренирах всеки ден преди състезанието, а след състезанието имах ден и половина да наваксам със съня, след което работната седмица започна.
Първите 3 дни само карах колело, след което поднових бяганията. Седем дни по-късно участвах в следващото си състезание.
Коя част на трасето ви затрудни най-много? Имахте ли желание да спрете и да се откажете? Как събрахте сили да продължите, какво си казвате в такива моменти?
Имаше няколко неприятни продължителни спускания, на които ме затрудни самият грунд. Пътеките, по които трябваше да премина бяха с много камъни, които се свличаха под краката ми и бях доста нестабилна там. А когато се стъмни и започнах да бягам осветявайки пътя си с челник (тип фенер, който се поставя на главата), дойде и желанието за сън. Беше ми много трудно да си държа очите отворени и на един от подкрепителните пунктове поспах 10 минути, което ме освежи и зареди с енергия.
Случва се да си помислиш за отказване, но почти винаги намираш сили и мотивация да продължиш. В моя случай приятел допринесе за това да не спра насред гората, за да спя. Веднъж преодолееш ли този момент, отказване няма.
Вярвате ли във въглехидратното зареждане преди маратони? Какъв беше режимът Ви на хранене седмица преди и в деня преди маратона? Коя е най-зареждащата храна за вас?
Изпробвала съм няколко начина на хранене (без вегетарианство и веганство), но последният, който използвам в момента, дава най-добри резултати. Той няма нищо общо с въглехидратното зареждане, но ми помага да имам енергия за по-дълго време.
От няколко месеца се придържам към приемане на по-голямо количество мазнини и белтъци срещу въглехидрати, което всъщност ми дава и енергия за много повече време.
Какво хапнахте непосредствено преди да започнете да тичате и с какво презареждахте по време на бягането?
Закуската, която беше в 4 сутринта, се състоеше от яйца на очи, бекон, сандвич с крема сирене и авокадо, малко зеленчуци и кафе.
По време на бягането използвах само естествена храна, за да зареждам организма си с енергия. Сандвичи, плодове, посолени зеленчуци, ядки, фурми и др.
Какво е бягането за Вас? Когато не сте на състезание, колко километра тичате в ежедневието си?
За мен всяка една физическа активност е начин на живот, но чрез бягането откривам и много други радости в живота. Срещам се с много нови, различни и приятни хора, с които имаме един и същи проблем – не можем да се наситим на красотата на природата и изживяванията на открито, изпитваме собствените си възможности, като в повечето случаи класирането е без значение и усмивките не слизат от лицата ни.
Тренирам всеки ден по около 2 часа, като никога не се съобразявам с това колко е часът, какво е времето навън, наспала ли съм се и имам ли компания. Излизам тогава, когато намеря време, без значение дали е 5 сутринта, 14 часа и слънцето напича най-силно или 23 часа и по улиците вече няма никого. Километрите варират от 8-10 при по-скоростните тренировки, 15-20 при продължителните дълги бягания. Веднъж на една-две седмици правя и дълго бягане или състезание над 40км.
Участвали ли сте на класически маратони от 42 км?
Не съм участвала. Имах желание да участвам на последното издание на Софийския маратон, но за жалост имах лека травма и не успях.
С кое свое постижение се гордеете най-много?
През целия си съзнателен живот съм се занимавала с един или друг вид спорт, винаги съм си поставяла цели и достигането на всяка една ме е карало да се гордея с постигнатото.
Хубаво е дори когато си поставяме малки цели, защото с достигането им винаги се мотивираме за нещо повече.
Какво смятате за човешките възможности? Докъде се простират те?
Неограничени са!
Как Вие се мотивирате? Как бихте мотивирали нашите читатели да започнат да бягат?
Моите мотиви са личностни. Винаги съм искала да проверя до къде се простират възможностите ми и по-точно издръжливостта и волята ми.
След ходенето, бягането е най-близкото до природата на човека. Най-достъпно като физическо натоварване. Без значение от това с каква екипировка разполагаме, какви са финансовите ни възможности, свободното време или местоположението ни- винаги можем да излезем и да побягаме, стига да искаме. За някои хора това е и начин на психическо разтоварване от ежедневния стрес, за други средство за поддържане на добър мускулен тонус и добро здраве.
Всеки ли може да бяга? А обувките за тичане?
Разбира се, че всеки може да бяга. Правим го още с прохождането, а за тези, които са спрели, трябва само да започнат отново - това не се забравя.
Обувките на първо място трябва да са удобни. Пазарът предлага всякакви модели - за асфалт, за гора, за пресечен терен, за дълги бягания и др.
Дайте съвет на начинаещите бегачи. Как да увеличим дистанцията?
Постоянство, воля и най-вече да „слушат“ тялото си.
Споделете с нас някоя хитринка при тичането – било то за дишане или за техника.
Дишането определено е много важно, то зарежда мускулите с кислород и по този начин успяваме да продължаваме да се движим. Техниката също е от значение и въпреки, че по-лесно се изгражда в ранна детска възраст, подлежи на корекции и в по-късен етап от живота ни, но в никакъв случай тя не трябва да е пречка или оправдание за резултатите ни.
Пожелайте нещо на нашите читателки.
На читателките на LadyZone пожелавам да открият радостта и ползите от бягането!
