"Сърцето ми ще изскочи!" - сподели в последния си ефир като водещ на предаването "Тази сутрин" Антон Хекимян.
"Седем години вървяхме заедно по този път и за мен всеки момент е безценен. Аз вярвам, че нищо не започва и свършва с един човек, а за журналистиката това важи с още по-голяма сила. През всички тези години се научих, че най-важното нещо е да бъдем благодарни. Най-голямата сила е да кажем благодаря."
За последния ефир на Антон Хекимян Славена Вътова му подари торта "Златен бутон". От Иво Аръков ("Съни бийч") и Иван Христов пък получи колаж. Деси и Сашо от "Преди обед" му поднесоха специална статуетка камера.
Стартът на Антон Хекимян в телевизията е като стажант. Започва в сутрешния блок на bTV преди 17 години.
"Ето защо добре знам, че в нашата работа най-важен е екипът и всяка стъпка, която съм направил напред е и заради хората, с които съм работил, продължавам да работя и от които се уча. Тези хора се превърнаха в мое семейство. Сега семейството за мен става още по-голямо, от момента, в който приех отговорността да бъда директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на телевизията с най-високо доверие."
Ще продължи ли той да става все така рано?
"А най-често задавания ми въпрос през последните години - в колко ставам сутрин, остава актуален. Ще продължа да ставам рано! Защото пред мен стои голямата задача да развивам Новините, актуалните предавания и спорта в bTV.
"Има професии, които човек избира само със сърцето си. Това са професии с мисия. На тях не може да се посветиш, ако не го носиш в душата си. Журналистиката е една от тях - държи те буден, държи те неспокоен - че може още и че може по-добре. Проблемите, за които разказваме всеки ден, са свързани с много човешки съдби и това е нещото, което ни прави непримирими да търсим и казваме истината. Нещото, което не ни позволява да се отказваме. Независимо от сериозните теми, няма да ви лишим и от позитивните и вдъхновяващи новини и истории."
Къде те води сърцето остава все така важно за него.
"Важното е да помним едно - „Където и да отидеш, отиди с цялото си сърце.“ Аз оставам тук с цялото си сърце!
И нещо, което съм си мислил през всичките тези години, след толкова ранни утрини - повярвайте ми, всеки един изгрев си струва!"
