На 31 юли 1944 г. край Марсилия над Средиземно море загива френският писател и авиатор Антоан дьо Сент-Екзюпери, баща на "Малкият принц" и автор на романите "Нощен полет", "Земя на хората" и "Южната поща". Безспорно най-известната му книга е поетично-философската "Малкият принц", която за 75 години е преведена на близо 300 езика и продадена в над 150 млн. екземпляра в цял свят. Днес се навършват 80 години от смъртта на френския писател, нека си припомним незабравимите цитати от любимата книга на малки и големи.
"Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници."
"Само децата знаят какво търсят - каза Малкият принц. - Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват."
"Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: Моето цвете е там някъде..."
"Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба."
"Този човек би бил презиран от всички други… Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си."
"Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли."
"В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…"
"Хората - каза малкият принц - се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…"
"Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът."
"Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!"
"Вие сте хубави, но празни - каза им малкият принц. - За вас не може да се загине."
"Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки."
"Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна."
"Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!"
" - Какво е обред? - И това е нещо отдавна забравено. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове."
"Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец…"
"Какво значи "да опитомиш"?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата."
"Езикът е извор на недоразумения."
"Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава."
" - Къде са хората? … - Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много."
"Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец."
