„Усмивката е нещо много важно и хората трябва да знаят, че тя може да отвори хиляди врати. Никой не е длъжен да ти гледа нацупената физиономия! Слагаш една усмивка и тръгваш“ – казва Александра Сърчаджиева.
И когато тези думи са изречени от човек, минал през толкова загуби и болка, и въпреки това продължил да предизвиква нестихващи емоции от сцената и от екрана в нас, хората, трябва да се смирим, да се съберем някак в себе си, независимо от поривите на душата и да вървим напред с усмивка. Както прави Алекс Сърчаджиева.
Дъщерята на неповторимата Пепа Николова, която пленяваше с талант и човешко отношение и половинка на Иван Ласкин – актьорът с пиперлив език и безгранична обич към нея и своите деца Люба и София, разказва за своето бурно лято, изпълнено с много работа и с почивка на любимо място. Сред спектаклите, за които говори и ще играе на сцената в наши градове, са „На живо”, „От всички страни”, „С гръб към залеза”, „За любовта”. А през следващия театрален сезон отново ще изненада с ново представление. Признава и желанието си да спре дъщеря си София да се снима за първи път в киното. Но не крие и задоволството си от представянето й във филма „Игра на доверие”. И като става въпрос за работа и роли, Алекс с благодарност говори за приятелството си с Яна Борисова и Димитър Коцев – Шошо, както и за топлото си отношение към колегите си. И споделя къде и с кого ще си отдъхне все пак през лятото, както и защо именно в това гръцко селце.
Алекс, как си?
Работя, гледам достойно да си вървя по пътя, справям се – имам прекрасни приятели, които ми помагат и без които не бих могла да се оправя.
Със сигурност и майка ти, и Иван ти помагат от небето...
Аз много вярвам в това и смятам, че хората отиват на друго място, може би по-добро, като гледам света, в който живеем. Вярвам, че хората, които си отиват от този свят, си отиват само физически, но отгоре продължават да ни помагат и да бъдат с нас. Вярвам, че не всичко приключва тук и някак душите отново се срещат някъде другаде, някъде там горе, някъде, където някой ден всички ще разберем какво е това някъде. Тук всеки си има път, който трябва да извърви. За някои той е по-стръмен, за други не е чак толкова. Всеки от нас има своите тревоги, за едни малките проблеми са изключително големи, други хора успяват да се преборят с много сериозни неща в живота си и да продължат напред. Но всеки си носи своята болка в душичката и за него тя е най-голяма, което е съвсем нормално.
Какво лято ти предстои?
Динамично. Ще се опитам да съчетая работата и почивката и се надявам, че ще успея. Пред мен са пътувания из България с различни представления. На 10 август в Пловдив ще играя „На живо” в лятно кино „Орфей” – представление, което работих с Яна Борисова и е за моя живот. Това беше и първата ми творческа среща с нея. И много се радвам, че се случи! Дори тези дни си говорихме с Яна, че май не си даваме сметка какво точно сме направили? Защото този моноспектакъл се оказа едно представление, което променя животи и съдби. Щастлива съм, че мога да достигна до душите на хората, да ги докосна и развълнувам, и да ги накарам да се замислят, и да предприемат крачка напред за себе си – дали да простят, дали да променят живта си и да продължат по пътя си.
„От всички страни” е друго представление, което ще играем и през лятото заедно с братята Дарин и Деян Ангелови, и със Стефания Колева. С Юлиан Вергов, Петър Антонов, Ива Тодорова направихме изключителния спектакъл „С гръб към залеза”, който е на Яна Борисова.
Както и още един, който се казва „За любовта” и е също много прекрасен, и отново е по вълнуващите текстове на Яна Борисова, които са от различни нейни пиеси. И както казва Яна: „Това е един емоционален флашмоб!” Спектакълът стига по невероятен начин до хората, кара ги и да се смеят, и да плачат... И преживяването е много хубаво, защото всеки път е различно. И като формат постановката е различна, защото в нея се появяват и нови колеги сред актьорите, които участваме, добавят се и нови текстове, и става все по-вълнуващо.
На 4 август ще представим „За любовта” в Летния театър във Варна, като предстои нещо доста грандиозно да се случи. Хората ще имат възможност да се насладят на изключителни текстове, на прекрасна музика, написана от Милен Кукошаров, на невероятно талантливи мои колеги. Участва голямата Цветана Манева, която е една вселена и за мен е огромна чест, че мога да съм на една сцена заедно с нея. Играят още Александър Сано, Петър Антонов, Боряна Братоева, Филип Буков, Дарин Ангелов, Даниел Върбанов, Тодор Дърлянов, Христо Петков и едни млади момчета, наречени от Яна Борисова – „нощните рицари”. Николаос Цитиридис също ще участва в това представление, чийто режисьор е Димитър Коцев – Шошо, а сценографията е на Елис Вели. Мисля, че „За любовта” е нещо много достойно и различно от всичко, правено до този момент. Няма друг такъв формат, не знам как да го определя, наистина прилича на флашмоб, както казва Яна и това е точната дума.
А живот и здраве, през новия театрален сезон, предстои нещо специално. Хрумна ми една идея, която споделих с Яна Борисова и с Шошо, и на тях много им хареса. Но още няма да издавам подробности, защото е съвсем в зародиш и се надявам да я представим наесен на публиката. Имам огромно доверие на Шошо и на Яна!
Как се намерихте с Яна Борисова?
С Яна случайно се открихме в едно кафене във Варна. Това беше по време на пандемия и бях отишла да се видя с Шошо, нея лично не я познавах, освен от пиесите й. И с огромен респект и уважение подходих към нея, като преди това споделих с Шошо идеята си за това, което се превърна в моята изповед – „На живо”. Той каза да я осъществя, още повече, че никога не е правено подобно нещо. Признах му, че не мога сама, защото според мен не е „хигиенично” човек сам да пише текстовете за себе си. А и на всеки един от нас, всичко в живота му е важно, но това невинаги е точно така и затова имам нужда някой да ме чуе и да подреди историите ми. Шошо разказал на Яна и няколко дни след това ми се обадиха и казаха, че ще ми помогнат. Прибрах се в София, отидох при Яна, дни наред й разказвах и така се появи тази магия и преживяване, наречено „На живо”.
Истинската ти история, разказана в представлението „На живо”, хем е твоя болка, хем е твоя любов. Така ли е?
Смятам, че най-красивите и най-силни неща в изкуството се раждат след огромна болка. Не знам защо това е така, но някак така се случва? И това, което направихме с Яна и Шошо, е нещо много голямо и за трима ни, но ние, пак ще кажа, не осъзнаваме какво точно сме направили и може би така е по-добре (усмихва се).
Как прие участието на дъщеря ти София в първата й роля във филма „Игра на доверие” на режисьора Мартин Макариев? Изненада ли се от нещо?
Бях много изненадана и много горда, след като видях как се е справила София. Тя наистина е прекрасна и много добра в това, което е направила!
Случайно ли се появи възможността София да играе във филм?
Да и аз направих всичко възможно тя да не участва в този филм. По същото време бяха и репетициите за спектакъла „На живо” и споделих с Шошо, че не искам София да се снима, въпреки че екипът много я харесва за ролята. И той ме попита какво ще направя? Казах: „Ще й обясня, че няма да се снима филма заради ковид!” (Усмихва се...) Той ми заяви, че децата не трябва да се ограничават. Отвърнах му: „Ми добре, тогава ще й кажа, че са взели друго дете!” Въпросът му към мен беше дали тя иска да се снима, а отговорът ми беше – Да! Тогава той отново ми зададе въпрос: „Майка ти някога спря ли те да си актриса?” Казах му – не, и той ме попита: „Какво право имаш ти да я спираш?” Замислих се и наистина аз нямам никакво право да я спирам, защото това е нейният път.
Интересно съвпадение, ако не греша, е, че София и баща й Иван Ласкин са на едни години, като правят първата си роля в киното!
София беше на 11 години, като се снима в „Игра на доверие”, а Иван – на 13 („Васко да Гама от село Рупча”, б. а.).
Правиш ли сравнение между това, което тя носи като талант, с този на баща й, на баба й, с твоя?
Не, не мога да направя никакво сравнение нито с майка ми, нито с мен, нито с Иван. Тя носи нещо, което е много различно, а това е прекрасно! Не я сравнявам с никого за това, освен визуално, защото страшно прилича на майка.
А каква беше реакцията на София, след като се гледа на екрана?
Тя ми каза, че не се е харесла (смее се)… А аз й казах, че това е много хубаво! Но как ще продължи и дали ще продължи да се занимава с това, не знам, защото тя тепърва навлиза в една възраст, в която често ще сменя настроениията и желанията си какво точно иска. Ще видим!
Наистина ще имаш достатъчно работа това лято, но все пак и почивка ще си позволиш, нали?
Обичам да почивам в Гърция през лятото и се надявам всичко да бъде наред и в края на юли да отидем със София там. В Гърция си имам любимо селце, в което ходя всяко лято и там си почивам много хубаво.
Какви бяха летата ви с Иван?
Винаги са били много хубави, много смешни, много романтични, свързани с много пътувания и емоции! Ходехме на планина, на море... всичките ни лета са незабравими! Селото, в което продължавам да ходя през лятото в Гърция, също е наше любимо място с Иван. София израсна там и то както ние едно време растяхме – ядейки диня, чийто сок се стича по тялото й и след това влиза в морето и се къпе. В това село не се притеснявах тя да играе до късно, да кара колело... И с нея пак ще бъдем там.
