Знаете ли, защо французите са имали толкова много граждански войни? Просто са се надявали да спечелят някоя от тях.
А сега, нещо съвсем различно…
Честит рожден ден на един от най-добрите британски комици във Великобритания и в целия свят. Днес Джон Клийз навършва 80 години, а е все така забавен, както когато преди 50 години започна да прави най-великото (или поне най-шантавото) комедийно шоу на всички времена – „Летящият цирк на Монти Пайтън“.
Има няколко неща в живота, които са маловажни. Другите изобщо не са важни.
Преди няколко месеца Клийз беше в България за международното си турне, озаглавено, точно в негов стил, „Последен шанс да ме видите, преди да умра“. Пред феновете си той сподели, че най-много го забавлява мисълта, че в бъдеще студенти по кино ще изучават скечовете на Монти Пайтън, които вече са признати за класика, и ще се опитват да разберат какво са искали да кажат създателите. А те, всъщност, не са искали да кажат нищо – целта е била просто да създадат нещо толкова глупаво, че да е забавно.
Клийз е учил право в Кеймбридж, но никога не е искал да се занимава с това. Мечтата му е била да прави нещо, което радва и разсмива хората, затова след завършването си станал сценарист в BBC, а след това… участник в циркова трупа.
Според мен най-големият проблем на повечето хора е, че са толкова тъпи, че сами не разбират колко са тъпи. И най-тъжното на истинската глупост е, че си напълно безсилен срещу нея.
Още когато бил на 12 години Клийз се влюбил в комедията. Това бил единственият начин да се справи с подигравките на съучениците си заради високия си ръст - бил висок шокиращите 180 сантиметра. Вместо да се засегне, той също започнал да се шегува с височината си и станал любимец на всички.
През 1969 г. Клийз се събрал с няколко души, които мислели като него (Ерик Айдъл, Тери Гилиъм, Тери Джоунс, Майкъл Пейлин и Греъм Чапман) и така се родила идеята за телевизионно предаване с абсурден хумор, което да кара хората да се смеят без сами да знаят защо. Актьорът си спомня, че когато идеята им е хрумнала, не са имали никакви конкретни планове, но все пак отишли при директора на телевизията, за да искат финансиране. Той е започнал да им задава въпроси, на които те не можели да отговорят. Накрая на човека му писнало и решил да им отпусне финансирането, без да знае за какво, просто за да му се махнат от главата.
Виж какво, мога да видя този спор докато умра, така че, моля те, съгласи се с мен, преди някой от нас да е умрял.
Сериалът се е излъчвал в продължение на 4 години, постигнал е забележителен успех във Великобритания (като, разбира се, е имало и много хора, които го мразели) и накрая е било прекратено от самата група, когато са усетили, че започват да се изчерпват. Нещо, което създатели на сериали днес трябва да се научат да правят.
Освен епизодите на „Летящия цирк на Монти Пайтън“, комедийната група има и няколко филма, сред които най-известни са „Монти Пайтън и Свещеният граал“ (1975 г.), „Животът на Брайън“ (1979 г.) и „Смисълът на живота според Монти Пайтън“ (1983 г.).
Ако Господ не искаше да ядем животни, защо тогава ги е направил от месо?
Много е популярен и със сериала си „Фолти Тауърс“, в който се разказва за заядлив хотелиер, който се страхува от дребната си жена. Джон Клийз признава, че е създал персонажа по образа на хотелиер, когото е срещнал веднъж.
Джон Клийз има невероятно чувство за хумор, което няма място в днешния свят на обидчиви хора и насилствена политкоректност. Комикът смята, че хуморът трябва да е хаплив и задължително да е за сметка на някого (дори и за сметка на смия разказващ). Вярва, че няма нищо по-смешно от това да се подиграваш на някой, който страда и не признава никакви граници в черния хумор.
Защо пиша за миналото си? Просто защото го имам в изобилие.
Основна тема в представлението му „Последен шанс да ме видите, преди да умра“ беше старостта и отиващия си живот, но ако на света има човек, който искрено да се забавлява от мисълта за собствената си смърт, то това е Джон Клийз.
