Днес се навършват 120 години от рождението на американския режисьор, сценарист и продуцент Били Уайлдър, смятан за една от най-значимите фигури в историята на киното. С близо пет десетилетия творческа дейност той оставя след себе си филми, превърнали се в класика, и оказва трайно влияние върху развитието на американското и световното кино.
Смятан за един от най-добрите и продуктивни кинодейци от златната ера на Холивуд, Уайлдър е заснел над 60 филма. Много от тях се превръщат в класика и продължават да бъдат изучавани в киношколите по света заради новаторския си подход към драматургията, персонажите и визуалния разказ.
Киноисториците определят Били Уайлдър като една от ключовите фигури в изграждането на класическия холивудски стил в средата на миналия век. Неговите филми съчетават остър хумор, социална критика и психологическа дълбочина.
Особено значимо е въздействието Били Уайлдър върху американското кино след Втората световна война. В период, когато студийната система налага строги ограничения върху съдържанието, той успява да прокара теми като морални компромиси, самота, алкохолизъм, корупция и обществено лицемерие. Филми като "Изгубеният уикенд" и "Скритият коз" разширяват границите на допустимото в масовото американско кино и проправят път за по-смели авторски произведения през следващите десетилетия.
Били Уайлдър е роден на 22 юни 1906 г. като Самуел Вилдер в град Суха, по това време в пределите на Австро-Унгария, днес в Полша. Израства във Виена, където започва работа като журналист. По-късно се установява в Берлин и се насочва към киното, първоначално като автор на сценарии. След идването на нацистите на власт през 1933 г., Уайлдър осъзнава, че еврейският му произход ще му създаде проблеми, затова емигрира в Париж, а след това и в САЩ през 1934 г. Този житейски обрат впоследствие оказва силно влияние върху творчеството му, в което често присъстват темите за изгнаничеството, моралните компромиси и човешката уязвимост, според IMDB.
В Холивуд Били Уайлдър първоначално се утвърждава като сценарист. Сред ранните му успехи е сценарият на филма "Ниночка" (1939), режисиран от Ернст Любич с Грета Гарбо в главната роля. По-късно той започва да режисира собствените си сценарии и постепенно се налага като един от най-оригиналните автори в американското кино, пише още БТА.
Пробивът на Уайлдър идва с филма "Двойна застраховка" (1944), смятан за едно от произведенията, поставили основите на жанра филм ноар. Лентата, създадена по романа на Джеймс М. Кейн, впечатлява с мрачната си атмосфера, циничния поглед към човешките отношения и новаторския си визуален стил. Уайлдър е и съавтор на сценария заедно с известния писател Реймънд Чандлър.
Година по-късно Били Уайлдър постига още по-голям успех с "Изгубеният уикенд" (1945), който разглежда темата за алкохолизма по необичайно откровен за времето си начин. Филмът печели четири награди "Оскар", включително за най-добър филм и най-добър режисьор.
Сред най-значимите творби на режисьора е и "Булевардът на залеза" (1950), считан за една от най-добрите сатири на Холивуд. Историята за залязващата звезда на нямото кино, изиграна от Глория Суонсън, се превръща в емблематичен разказ за славата, илюзиите и жестокостта на филмовата индустрия.
През 50-те години Били Уайлдър демонстрира изключително жанрово разнообразие. Той режисира военната комедия-драма Stalag 17 (1953), романтичната комедия "Сабрина" (1954) с Одри Хепбърн, както и "Проклетите седем години" (1955), превърнал се в един от най-разпознаваемите филми с участието на Мерилин Монро.
Върхът на неговото комедийно творчество е "Някои го предпочитат горещо" (1959), който и до днес е сред най-високо оценяваните филмови комедии. Филмът с Монро, Джак Лемън и Тони Къртис умело съчетава ситуационна комедия, романтика и социална сатира, като години наред заема челни места в класациите за най-добри американски комедии.
Само година по-късно Уайлдър създава друга своя класика - "Апартаментът" (1960) с Джак Лемън и Шърли Маклейн. Лентата печели пет "Оскар"-а, включително за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър оригинален сценарий - рядък успех в историята на наградите, който прави Уайлдър един от едва петимата души с подобно постижение. Във фокуса на сюжета на "Апартаментът", смятан за образец на романтичните комедии, са самотата, корпоративната култура и моралните компромиси в съвременното общество - теми, които продължават да звучат актуално и днес.
През следващите десетилетия режисьорът реализира редица успешни продукции, сред които "Сладката Ирма", "Курабийка с късметче", "Личният живот на Шерлок Холмс" и "Федора". Макар по-късните филми на Били Уайлдър да не постигат същия комерсиален успех като ранните му творби, те затвърждават репутацията му на автор с ясно разпознаваем стил и безкомпромисен поглед към човешката природа.
Интересен момент от кариерата на Били Уайлдър е, че той едва не заснема "Списъкът на Шиндлер" (1993), считан за един от най-добрите филми на всички времена, който в крайна сметка е режисиран от Стивън Спилбърг, отбелязва сайтът kinoreporter.ru.
В един дъждовен ден през 1995 г. режисьорът Камерън Кроу и актьорът Том Круз работят по мокрите улици на Бевърли Хилс. Първият снима "Джери Магуайър", а вторият играе главната роля във филма. Има още един човек обаче, чието участие в продукцията е от особено значение за Кроу - Били Уайлдър.
Камерън Кроу, дългогодишен почитател на творчеството на Уайлдър, мечтае той да изиграе малка роля на спортен агент. Това сътрудничество обаче така и не се осъществява. За сметка на това се ражда друго, много по-плодотворно: многочасови интервюта за режисура, сценарии, актьори, кинематографията като цяло.
Плод на това сътрудничеството между двамата режисьори е книгата "Разговори с Уайлдър", издадена през 1999 г. Именно пред Камерън Кроу Били Уайлдър разказва историята за пропусната възможност да режисира "Списъкът на Шиндлер".
"Това щеше да бъде нещо, което ми е близо до сърцето, знаеш ли", споделя Уайлдър.
Въпреки че режисьорът се стреми да поддържа оптимистична фасада, оправдавайки репутацията си на неукротим чаровник и остроумник, съдбата на семейството му го преследва до самия край. В едно от последните интервюта, които дава за "Ню Йорк таймс", той признава, че е бил разкъсван от "ярост, сълзи, упреци".
Към средата на 80-те години Били Уайлдър е затънал в рутина. От една страна, известният кинодеец е засипван с награди за цялостно творчество, а от друга, изпитва затруднения да започне нови проекти. Това продължава години наред. Тогава той попада на роман, който го жегва дълбоко - "Списъкът на Шиндлер" на Томас Кинийли.
Били Уайлдър решава да направи филма. Лентата би била неговото завръщане, както и сбогуването му с големия екран. Оказва се обаче, че Стивън Спилбърг вече е придобил правата за екранизация на романа на Кинийли скоро след публикуването му през 1982 г. Въпреки това в продължение на много години Спилбърг има колебания да застане зад камерата, смятайки, че не е достатъчно зрял. В един момент той предлага работата на Роман Полански. Той обаче отказва. По-късно Мартин Скорсезе е ангажиран да режисира филма, но в крайна сметка и той се оттегля.
Били Уайлдър разказва пред Камерън Кроу, че е отишъл лично да се срещне със Стивън Спилбърг, който по думите му е "истински джентълмен". "В крайна сметка той не можа да се откаже", казва Уайлдър, чието желание е да направи филма като "един вид паметник" на майка си, баба си и втория си баща, които умират в концентрационните лагери.
Уайлдър дори не подозира колко по-дълбока е връзката му със "Списъкът на Шиндлер". По-късно задълбочено проучване на биографа Андреас Хутер потвърждава, че майката на режисьора всъщност е била убита в лагера за принудителен труд Плашов, в покрайнините на Краков - същият, от който Оскар Шиндлер спасява работниците си. Майката на Били Уайлдър, Евгения, не е имала късмета да бъде включена в спасителния списък на Шиндлер.
Когато Спилбърг заснема филма, Били Уайлдър вече е в средата на 80-те си години. В крайна сметка той не изпитва горчивина, че е пропуснал тази възможност, макар да признава, че би заснел "Списъкът на Шиндлер" по друг начин. "Почитателите на киното получиха най-доброто", споделя той пред списание "Варайъти" през декември 1993 г. "Не биха могли да намерят по-добър човек. Филмът е абсолютно съвършенство", продължава Били Уайлдър, като не пропуска да напише поздравително писмо до Стивън Спилбърг.
Уайлдър е носител на редица отличия, сред които шест награди "Оскар" от 21 номинации. През 1988 г. е удостоен с приз за цялостно творчество на Американския филмов институт, а през 1993 г. - с Националния медал за изкуства.
Влиянието на режисьора се простира далеч отвъд пределите на САЩ. Сред кинодейците, които са го посочвали като творческо вдъхновение, са Мартин Скорсезе, Уди Алън, Стивън Спилбърг, Педро Алмодовар, Камерън Кроу. Стилът на Били Уайлдър, основан на прецизно изградени сценарии, многопластови герои и балансиране между комедия и драма, продължава да служи като ориентир за поколения режисьори и сценаристи.
Уайлдър умира на 27 март 2002 г. на 95-годишна възраст. След смъртта му критиците и изследователите продължават да го нареждат сред най-големите майстори на филмовия разказ наред с Алфред Хичкок, Джон Форд и Орсън Уелс, оставил трайна следа както в американската филмова индустрия, така и в развитието на световното кино. Неговите емблематични филми и до ден днешен са пример за изключително сценарно майсторство, интелигентен хумор и проникновено разбиране на човешките слабости.
Сто и двадесет години след рождението му творчеството на Били Уайлдър остава живо свидетелство за способността на киното едновременно да забавлява, да провокира и да отразява обществените промени. На надгробната плоча на Уайлдър в Лос Анджелис може да се прочете само едно кратко изречение, припомня сайтът culture.pl. То е вариация на последната реплика от обичаната му комедия "Някои го предпочитат горещо", произнесена от Джак Лемън: "Аз съм сценарист, но никой не е съвършен".
