Преди точно 110 години се ражда големият български писател Димитър Димов, когото всички познаваме заради някои от най-известните и обичани романи в българската литература – „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и, разбира се, „Тютюн“.
Димитър Димов е завършил ветеринарна медицина и е практикувал, докато е пишел първия си роман „Поручик бенц“, издаден през 1938 г. През 1946 публикува „Тютюн“ и това се превръща в един от най-четените български романи. Книгата е преведена на десет езика и по нея има успешна екранизация от 1962 г.
На името на Димитър Димов има учредени две награди – национална награда за лекари писатели и награда за европейска литература, която беше дадена тази година за пръв път.
Няколко цитата на Димитър Димов:
"С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора."
"И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си."
"Ти си загубил последното нещо отпреди: увереността, че те обичам."
"Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам."
"По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов."
"Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?"
"Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогонваше съзнателно, за да не я върне към миналото й. Тя го усети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а само вълнението, което изпитваше към него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той."
“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
“Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите.”
“Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя докато разбере необяснимата сложност на нещата, хората и събитията...”
“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
"Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена."
"Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят."
“Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.”
