На 17 октомври 2015 г. се навършват точно 100 години от рождението на писателя и драматурга Артър Милър. Авторът на „Смъртта на търговския пътник“ е син на поляк, избягал в САЩ от гоненията на евреите. Бащата на 14-годишния Артър работи във фабрика за дамско бельо, когато Голямата депресия променя живота на всички американци. Бъдещият писател трябва да напусне училище и да работи на няколко места, за да оцелява.
Въпреки това семейството не губи кураж, а баща му успява да му внуши, че ако работиш здравата, ако си умен и имаш късмет, ще успееш. „Ако си малко по-умен от останалите, значи си и по-голям късметлия” – разказва през смях Артър Милър за този период от живота си.
Началото на кариерата му е трудно. Първата му пиеса – „Човекът, който имаше целия късмет на света“, търпи провал на Бродуей през 1944-а и пада след четвъртото представление. Успехът идва със „Смъртта на търговския пътник“, поставена за първи път на Бродуей от Елия Казан (1949). Пиесата получава едновременно „Пулицър“ и „Тони“.
На въпроса защо предпочита театъра пред литературата, въпреки успешните си романи, Артър Милър отговаря: „Защото контактът с публиката и актьорите в театъра е уникален. Ние си обменяме енергия, докато с романите е друго – някой си купува книгата ти, качва се във влака и я чете, но ти никога няма да видиш този човек, няма да разбереш каква е била реакцията му на написаното”.
Личният живот на Артър Милър е достатъчно драматичен и изпълнен с възходи и падения. Три брака – с Мери Слатери (1940-1956), с актрисата Мерилин Монро (1956-1961) и с фотографката Инге Морат (1962-2002). Писателят дори е щял да мине за четвърти път под венчило с 34-годишната актриса Агнес Барли, но съдбата решава да си го прибере.
Артър Милър умира на 10 февруари 2005-а на 89-годишна възраст.
Неговото определение за любовта е: „Това са двама души, които опитват да се стигнат един друг, но и се стремят да се опазят един от друг в същото време. Тя е като постоянно състезание, надбягване, но без коне”.
