На 17 януари българската православна църква чества преподобния Антоний Велики.
В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.
Свети Антоний Велики е роден около 251 г. в заможно семейство. Прекарва 20 години от живота си в пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
На 104 години Антоний влиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен "тържество на християнството". Около година по-късно светецът умира. Мощите му са открити много години след смъртта му и са тържествено пренесени във Виена.
Според народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.
Според статистика от 2023 празнуващите Антоновден у нас са 79 968 души - от тях мъжете са 32 984, а жените - 46 984.
На Антоновден се меси питка за здраве. Точната рецепта и как се приготвя може да видите тук.
