Българското Черноморие е място с дълбоки корени в историята и традициите ни, като същевременно остава модерно и атрактивно за посетителите от цял свят.
Крайбрежието ни е истинско съкровище за всички влюбени в лятото и морето. Там, където Стара планина величествено завършва своя път в морето – на нос Емине, се намира символичната граница между северното и южното Черноморие. По цялата дължина от 378 километра, морският бряг ни подарява 209 плажа, разпръснати като бисери по тази красива крайбрежна линия, с обща площ от 16 кв. км.
Всеки от тези плажове има своя собствен чар – някои са просторни и обгръщат хоризонта, докато други са уютно сгушени в живописни морски заливи.
Първият курорт по българското крайбрежие е „Св. св. Константин и Елена“, разположен само на 10 км от центъра на Варна. Това е място, което слага началото на българският черноморски туризъм.
НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ МОРСКИ ТУРИЗЪМ
Историята на курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена“ започва още през XIV-XVI век, когато е създаден едноименният манастир в чест на император Константин I Велики и императрица Елена.
Този манастир е станал притегателен център за посетители, търсещи спокойствие и изцеление в морските води и лечебните минерални извори. Няколко века по-късно, след Освобождението на България, метсността започва да се развива като туристическа дестинация, привличаща не само местни, но и чуждестранни гости.
През 1908 г. на мястото на стара манастирска сграда е построен първият почивен дом, наречен хотел „Прага“, кръстен на първите чужденци, които го посещават – чехи. Този период бележи началото на организирания морски туризъм в България.