В началото на февруари българските лозари отбелязват един от най-обичаните зимни празници – Трифон Зарезан. Ритуалът по зарязването на лозята не е просто земеделска практика, а жив обред, в който се преплитат християнска традиция, древни вярвания и дълбока символика за плодородие, приемственост и семeeн уют.

Как протича този ритуал?

Рано сутрин стопаните отиват на лозето с хляб, печено месо и вино. След като се прекръстят, те отрязват по няколко пръчки от лозата – символично „зарязване“, което поставя началото на новата стопанска година. Мястото на среза се полива с вино, а понякога и със светена вода. Често се изрича благословия за здраве и берекет, а избраният „цар на лозята“ повежда празничното шествие към селото. Този жест - изливането на първите капки вино в корените е сърцевината на ритуала.

Кръговратът на живота: връзката между човек и природа

От практична гледна точка лозарите знаят, че резитбата е ключова за качествената реколта. Но ритуалното поливане с вино няма агрономическа, а символична стойност. То изразява благодарност към лозата за миналогодишния плод и отправя молба за ново плодородие.

Виното - вече преобразеният плод, се връща към своя източник. Това е жест на затваряне на цикъла: земята дава грозде, човекът създава вино, а после го връща обратно към корена. В този кръговрат се съдържа древната идея за взаимност между човека и природата.

Снимка: Ладислав Цветков, bTV

Първите капки като благословия

В народната символика първото винаги носи особена сила - първият хляб, първата реколта, първото дете. Първите капки вино, излети в корена, са своеобразна благословия. Те „нахранват“ лозата с енергията на миналата година и я подготвят за новото начало. Червеният цвят на виното също не е случаен. Той е знак за живот, кръв и продължение на рода. В този смисъл ритуалът надхвърля земеделската логика и се превръща в духовен акт.

Лозата като „семейно дърво“

В българската традиция лозата често се възприема като образ на рода. Тя има корен, стъбло и разклонения – подобно на семейното дърво. Грижата за лозето е аналог на грижата за семейството: ако се подрязва правилно, ако се пази и подхранва, то ще дава плод.

Изливането на виното в корените може да се прочете и като послание към „семейното дърво“ - уважение към предците и надежда за бъдещите поколения. Както лозата се обновява всяка година чрез резитба, така и семейството преминава през трудности, които го пречистват и укрепват.

Снимка: Ладислав Цветков, bTV

Между вяра и идентичност

Празникът е свързан със свети Трифон – покровител на лозарите и винарите – но в обредността му личат и по-стари, езически пластове, посветени на плодородието и възраждането. Именно тази смесица от християнска символика и народни вярвания придава на ритуала неговата устойчивост във времето.

Повече от традиция

Ритуалът по изливането на първите капки вино в корените на лозата напомня, че нищо не съществува изолирано. Плодът зависи от корена, настоящето от миналото, а бъдещето - от грижата днес. Затова и „семейното дърво“ не е просто метафора. То е жив организъм, който изисква внимание, благодарност и приемственост. Както лозарят вярва, че от добрата резитба ще дойде сладко грозде, така и всяко семейство се надява усилията му да дадат плод в следващото поколение.

Вижте повече подробности за зарязването на лозата във видеото най-отгоре.

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK

Последвайте ladyzone.bg във VIBER