В българския народен календар 14 февруари е ден на лозята, виното и веселието. Зад този празник обаче стои образът на Свети Трифон - християнски мъченик и светец-лечител, чийто живот преминава през любопитна трансформация - между религията и фолклора. Считан е за пазител на лозята и виното, а празникът Трифон Зарезан е в негова чест.
Кой всъщност е св.Трифон?
Свети Трифон е раннохристиянски мъченик от III век, родом от областта Фригия в Мала Азия. Според житието му той притежавал дарба да лекува и да прогонва зли духове. Става известен с чудото, при което изцерява сродницата на римски император. Това чудотворно избавление на младата жена, става причина да се покръсти голяма част от обкръжението на владетеля.
По време на гоненията срещу християните отказва да се отрече от вярата си и е осъден на смърт. В църковния календар той е почитан като мъченик и изповедник на християнството.
Как светецът става покровител на лозята и виното
В българската традиция образът на Свети Трифон придобива ново значение - той става покровител на лозарите и винарите. Вероятно това е резултат от преплитането между християнството и по-старите земеделски култове.
Много изследователи откриват паралели с култа към Дионис – древногръцкият бог на виното, плодородието и екстатичните празненства. В тракийските земи Дионис е особено почитан, а ритуалите в негова чест включват вино, музика и символично възраждане на природата.
С разпространението на християнството старите вярвания не изчезват напълно, а се пренасочват към нови образи. Така "функциите" на гръцкия бог постепенно се „прехвърлят“ върху християнския светец. В народното съзнание Св. Трифон започва да закриля лозята и да носи плодородие. Свързват го с късмета, виното и веселието.
Легендата за „подрязването на носа“
Една от най-популярните народни легенди разказва как се появява прозвището „Трифон Зарезан“. Според преданието Свети Трифон подрязвал лозята си, когато край него минала Богородица с младенеца. Той ѝ се подиграл или проявил неуважение. За да му покаже как се подрязва правилно, тя направила забележка. В стремежа си да демонстрира уменията си, Трифон замахнал невнимателно и отрязал собствения си нос.
Историята има фолклорен характер и не присъства в църковните текстове. Тя обаче разкрива типична черта на народното мислене - умелото съчетаване на сакралното с комичното. Светецът не е недосегаем и величествен, а близък до човека, способен на грешки. Легендата служи и като обяснение за името „Зарезан“ - от ритуалното зарязване на лозите.
Между религията и фолклора
Образът на Свети Трифон е пример за това как религиозните фигури се променят в различни културни контексти. В църковната традиция той остава мъченик за вярата. В народната - закрилник на лозята, герой от поучителна и леко хумористична легенда.
Затова, когато на 14 февруари лозарите зарязват пръчките и поливат корените с вино, те почитат не само един светец, но и древна връзка между човека, земята и вярата в плодородието.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
