150 години след Априлското въстание духът на свободата оживя по необичаен и вдъхновяващ начин – в двора на 112. ОУ „Стоян Заимов“ в София. Ученици, учители и родители обединиха усилия, за да превърнат историята в преживяване – такова, което се помни не от учебник, а със сърце.
Кулминацията на честванията е на 20 април 2026 г., когато училищният двор се превръща в сцена на миналото. Арт инсталация, зелено знаме с изписаната паметната 1876 г., цветя и панделки, завързани от детски ръце. До специално изработеното черешово топче застава момиче в ролята на емблематичната Райна Княгиня със знамето „Свобода или смърт“, а учениците изпълняват песни като „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Балада за Априлското въстание“.
Но зад тази впечатляваща картина стои дълъг процес – изпълнен с ентусиазъм, работа в екип и неочаквани обрати.
„Най-големият двигател беше гл. ас. д-р арх. Елена Ценова – майка на наш ученик“, разказва Златка Даковска, учител по занималня на втори клас. Заедно с учителка по история - Нели Славова, и ученици от 7. клас, тя поставя началото на цяла поредица от инициативи, посветени на годишнината.
Още от края на февруари училището започва да съживява въстанието. Излиза специалният вестник „Пробуда 1876 – вестник на паметта“, създаден с участието на седмокласници. В него учениците решават кръстословици, гатанки и игрословици, а из коридорите са разположени табла със скрити думи, които децата трябва да открият – като истинска образователна игра.
„Учениците се втурват по коридорите, подобно на Хвърковатата чета“, разказват от училището.
Паралелно с това тече и конкурсът „Пробуда 1876“, който дава възможност на децата да изразят себе си чрез рисунки, разкази, стихотворения и есета, вдъхновени от героите на въстанието.
Черешовото топче – мисия възможна
Един от най-вълнуващите елементи в цялата подготовка се оказва създаването на черешово топче – символ на борбата за свобода.
„Идеята беше моя, но Елена Ценова ми помогна да я реализирам. Тя изработваше частите, а децата ги боядисваха и накрая го сглобихме заедно“, споделя Даковска.
Учениците от 2. Б клас се включват активно – рисуват, сглобяват и наблюдават как от отделни елементи се ражда нещо голямо. В буквалния смисъл. „Когато го сглобихме в класната стая, се оказа доста голямо. Децата бяха изключително щастливи“, казва учителката.
Разбира се, не минава и без драма. В последния момент се оказва, че топчето не може да мине през вратата. При опита да бъде изнесено – се разпада.
„Обадихме се на майката архитект – добре че живее близо до училището. Дойде и го сглоби отново“, разказва с усмивка Даковска.
История извън учебника
Особено впечатляващо е, че децата от втори клас все още не изучават историята за Априлското въстание в училище. И въпреки това, проявяват изключителен интерес.
„Те нищо не знаят по учебник за това събитие, но им беше много интересно. Задаваха въпроси, вдигаха ръце, дори сами търсеха информация вкъщи“, разказва учителката.
Оказва се, че когато историята се поднесе по достъпен и преживелищен начин, тя наистина оживява. „Мисля, че е лесно да се запали интерес, стига да им го поднесеш така, че да могат да участват“, допълва тя.
В честванията се включват не само ученици и учители, но и родители. С общи усилия те създават не просто събитие, а истинско преживяване, което обединява поколенията около паметта за миналото.
На 20 април празникът продължава с тържествена програма, награждаване на победителите в конкурса и различни инициативи във всяка паралелка.
В празничното отбелязване на 150 години от Априлското въстание участва и заместник-председателят на Съюза на ветераните от войните на България полковник от запаса Петър Пандурски. Победителите от конкурс "Пробуда" бяха наградени от СВВБ с паметен знак "150 години от Априлското въстание".
Всички снимки разгледайте в Галерията най-горе.
