1 март или денят на Баба Марта e един от най-обичаните български празници, очакван с радост и нетърпение. Не само заради красивите червено-бели мартеници, с които традиционно се закичваме на този ден. А и заради това, че празникът бележи края на дългата зима, която отстъпва пред топлината и слънчевото време.
И макар празникът да води началото си от древни езически времена, мартеницата успява да съхрани и до днес своята изначална функция – да носи здраве и късмет. Традиционно се изработва от червен и бял конец, който символизира съответно здраве и чистота. Макар че в различните части на България често се вплитат и много други символични елементи - мъниста, цветни конци, миди, чесън, паричка, дори конски косъм и пера от петел. Според народните вярвания, те имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.
В Родопите мартениците са изработени от множество цветове, тъй като пролетта е ярка и многоцветна. А в Софийско и Мелнишко основните нюанси са син и червен. Всеки цвят има своето важно значение - синият олицетворява небето и земята, а зеленият е знак за плодородие, здраве и празничен дух.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Различни са и обичаите, с които се отбелязва празничният ден в отделните области на страната. В Разградско рано сутрин, още при изгрев слънце, всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината - за да спечели благоразположението на Баба Марта и да я накарат се усмихне. Защото образът на старицата е свързан с непостоянството на крехкото пролетно време.
В Троянско стопанката на дома връзва червена вълна на вратите, овошките и по рогата на добитъка.
В Хасковско най-възрастната жена в къщата се облича изцяло в червени дрехи и пременена така закичва с мартеници всеки член от семейството. Оттук идва народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.
Интересни и разнообразните са и наименования на мартеницата в различните части на България. В Благоевградско и Добричко я наричат просто марта, в Централна Северна България - гадалушка. Северозападна България често я назовават китица или мартинка.
Дори свалянето на мартеницата е свързана с различни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката, трябва да се махне само при вида на летящ щъркел. А ако пък видим първо кацнал щъркел, смята се, че лятото ще е трудно и мързеливо.
Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица - което означава, че шията ще остане грациозна и дълга като на птица.
В редица области неомъжените моми поставят мартениците си под голям камък, след което търсят знамения за това какъв ще е бъдещият им жених. След шест месеца те повдигат камъка и ако по мартеницата има мравки, вярва се, че избраникът им ще бъде богат.
Пиринският край има свое поверие, свързано с насекомите и камъка. То гласи, че ако по мартеницата има мравки, през цялата година дворовете на хората ще са пълни с кози и овце. А ако намерим калинка, ще ни върви в отглеждането на едър рогат добитък. Паякът предсказва, че ще имаме магаре.
Днес подобни ритуали вече не се практикуват от българите. Основното от богатия на традиции празник е пречупено през призмата на съвремието - според която достатъчно е на 1 март просто да се закичим с мартеница. И, все пак, да имаме вярата, че с края на зимата идва и времето на положителните промени.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
