Много хора около мен свързват Куба с ретро автомобилите, пурите и рома. И с ниските цени, вечната фиеста и Фидел Кастро, разбира се. Всеки е чувал за Кубинската революция, но малко могат да си представят в какво се е превърнал "Островът на свободата" днес.

Кацам на летището в Хавана и изненадата ми е много приятна, когато виждам, че самолетът е на ръкав. Веднага си припомням, че първото ми кацане в Доминиканската република беше насред летище, чийто терминал за пристигане наподобяваше голяма колиба. В Хавана летището е далеч по-модерно. Опашката за митнически проверки върви бързо, гишетата са много, така че след не повече от 10-ина минути вече съм официално гост на Куба. Отправям се към лентата за багаж и там се започва чакането. Куфарите и пакетите под формата на огромни топки за пилатес падат на лентата със скорост по една на всеки пет минути. Докато се появи моят багаж, слънцето вече е започнало да залязва. Накрая все пак куфарът ми идва и е ред да се потопя в кубинската действителност.

От летището до центъра на града са 20-ина километра. Гледките навън се сменят като в черно-бял филм, но кадрите са цветни. Свежи сини, зелени, жълти и оражневи сгради се редуват с къщи, които сигурно отдавна са загубили статута си на обитаеми. Колкото по-близо отивам до старата част на Хавана, толкова по-внушителни стават сградите. Пътищата ми правят добро впечатление, струва ми се, че дупките в България са далеч повече. Но тогава ми казват, че са правени от американци преди идването на Фидел на власт, и че под асфалта има излят бетон. Ураганите от миналата година не са подминали и Хавана. "Все още има места, разрушени от стихиите", разказват ми хората.

Хотелът ми е на крайбрежния булевард "Малекон". След първоначалния шок от вида на стаята и притичващите малки буболечки, които успявам да определя като нещо средно между жътварки и хлебарки, балансът е сравнително положителен – има климатик, макар и вероятно от зората на климатиците, има хладилник, който работи, и плазмен телевизор с големината на домашния ми телевизор. Банята е в доста приличен вид, скоро е реновирана, а топлата вода, за която пише, че е с температура от 50 градуса по Целзий, остава мираж до края на престоя ми в Хавана. Но това не е драма, защото температурата и влагата в Куба са типични за островите в Карибския регион – с други думи – нуждаеш се от студен душ, а не от горещ.
Пред хотела има паркирани ретро автомобили, всички са таксита и са атракция за туристите. Миризмата на изгорели газове покрай булеварда е силна, но само когато се образува нещо като задръстване, което е рядко, тъй като автомобилите в Куба са истински лукс.

Разходката ми из Хавана е пешеходна, започва от булевард "Малекон" и завършва до Капитолия. Макар слънцето да пече много силно, от морето се усеща разхлаждащ бриз, който отнася жегата и миризмата на изгорели газове. От ранно утро на пейките има седнали хора – едни не са прекъсвали среднощното пиене на ром директно от бутилката, а други на съседната пейка четат книги. Гъст дим в далечината прилича на пожар, но хората ми обясняват, че всеки ден пръскат срещу комари.

Ла Хабана Виеха или Старата Хавана e включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Това е най-добре запазеният испански колониален град в Америка. Катедралата от 18 век е в стил барок, намира се на широк площад, а дворците на губернатора и вицегубернатора излъчват достойнство и великолепие. Много от колониалните къщи на стария град са превърнати в хотели, но има и много сгради в окаяно състояние.

Лозунгите на Че Гевара се осветяват нощно време, а Фидел Кастро, макар и покойник, е сред лицата на Комунистическата партия, която приканва хората да гласуват за нея с огромен билборд.

Евтините стоки и ниските цени вече са направо мит, а обядът или вечерята в ресторант не е по джоба на кубинците. В ресторантите свободни места изобилстват, а порция с лангуста струва 36 лева. И за местни, и за чужденци. И ако някога Куба е била сред бюджетните дестинации, то днес това е една от най-скъпите дестинации в света. "Ако сравним съотношението между качеството и цената, Куба би била най-скъпата държава не само в света, но и в цялата Вселена", казват ми.
Но, както се пееше в една песен, "Не всичко е пари, приятелю!"

Кубинците са много сърдечни хора. Някои ги определят като мързеливци. Други – като безделници. Оказва се, че си има термин за тяхното състояние – хронична демотивираност. В държава, в която властта "прибира" 90 процента от всяка продукция, за да я "раздаде на ближния", нелегалната търговия процъфтява, сивият сектор е основният сектор, а хората не си дават много зор – купоните за ориз са им в кърпа вързани, независимо дали работят, или не.

И докато се разхождам из Хавана и слушам как почти всичко е строено преди Кубинската революция, си представям един достолепен град, красив, привлекателен, екзотичен и ухаещ на море и ром. Представям си го така. Опитвам се да го видя през очите на хората, живели някога. И донякъде успявам. Но онова, което остава като усещане у мен, е все едно виждам една истинска "мадам" – най-добрите й години отдавна са отминали, гримът й е твърде силен, а опитите да се прикрият следите на времето са безуспешни. И все пак е запазила поне сянка от младежката си красота...