Посоката трябва да бъде определена, зарът трябва да бъде хвърлен, късметът трябва да поеме по своя неочакван път, емоцията трябва да бъде изживяна. Но в такъв миг сме разтрисани от съмнение - човешко е. Няма нищо по-брутално от неочакваното зад онзи ъгъл.
След като решиш да завиеш нанякъде, те дебне смразяващата реалност на “после”-то. Нещата никога няма да са същите след онзи миг, в който решаваш.
Ако се съмняваш, погледни позитивно напред и нагоре. Помисли си за чашата като оптимист (че е наполовина пълна), а не като песимист (че е наполовина празна). Сети се за старата поговорка, че който го е страх от мечки, не ходи в гората. И не на последно място - съдбата обича смелите.
Защото дори да се изправиш пред вятъра, обрулен в непредвидената буря на обстоятелствата, истинският чар на твоята позитивна енергия е увереността, заради която си я овладяла. Твоят оптимизъм е алтернативата на страха. Това е другата страна на природно нерешителната ти човешка природа.
А зад ъгъла може би те чака нов площад, с нови възможности и нови решения. И това също е човешко, в крайна сметка.
