Образът на чейнчаджията е добре познат на всеки българин живял през социализма. За тогавашната власт той е дребен измамник, който обменя валута в нарушение на закона, даващ монопол на държавата над търговията с валута. За обикновения българин обаче, чейнчаджията е „продавачът на мечти“, който продава заветните долари.
Точно от тази история се ражда и идеята за най-новата българска настолна игра. Група приятели, които обичат игри с карти създават "Чейнчаджията". Резултатът е 100 карти с високо качество, много динамична игра, комплексна стратегия и страхотни илюстрации - карикатури.
Главна роля в проекта играе графичният дизайнер Стоян Петров. Той казва, че много от картите са вдъхновени от истински случки и приключения на авторите и техни приятели по време на залеза на социализма и зората на демокрацията.
"Понеже се развива през социализма и се върти цялата история около „Кореком”, съответно и ролята на чейнчаджията е голяма там. Тогава, преди 89-а година в „Кореком” се пазаруваше с долари и германски марки. Единственият начин човек да се сдобие с тези пари, беше ако работи в чужбина. За обикновения българин, единственият вариант беше нелегално да ги обмени с някой чейнчаджия на улицата." казва той.
Идеята за играта хрумва на Стоян преди почти година. Решава, че по време на пандемията е добре да забавлява по някакъв начин 5 годишния си син.
"Мислех че ще е не само забавна, но и ще го научи на неща, защото той е малък. Не го помни онова време преди 89-а година. Започнах с няколко нахвърляни идеи за карти, после с илюстрациите, които нашият илюстратор Игор направи. Постепенно се натрупаха около 20-ина карти. Решихме да добавим и другите карти, които са валутата – доларите и левчетата. В това отношение прилича и малко на „Монополи” играта. Малко по малко тестето започна да нараства." споделя Стоян.
А „Чейнчаджията” вече е запалил интереса на феновете на настолни игри. Самият Стоян казва, че българските настолни игри в последните няколко години са в подем.
"Определно имаше интерес, особено от по-старото поколение, които си помнят онези години. Даже в едно от клубчетата, собственичката, с която играхме, когато раздавахме картите, шеговито ни пожела „Успех, другари!”. В играта има доста елемент на късмет, както във всяка игра с карти. Нямаме зарче, но късметът е коя карта ще се изтегли и наистина има нужда човек от малко късмет, за да спечели." казва той.
Играта можете да намерите тук >>
