Тя е Стойка Димитрова, на 37 години, държавен служител . Майка на Димара (2 г. и 2 м.)
Бях в майчинство 8 месеца и половина. Дни на безкрайна радост, безкрайна умора, предизвикателства и ежедневно научаване на нещо ново. Но всеки един ден си заслужава да бъде повторен. Дарена бях с най-прекрасното дете на света - сигурно всяка майка си го мисли и вероятно е права! ТЯ ми показа какво е ЖИВОТЪТ, как можеш, ако поискаш, да изправиш глава и да тръгнеш уверено напред, да плачеш и въпреки това да намериш сили и причини да се усмихваш, да се научиш да обичаш другиго повече от себе си, да бъдеш жертвоготовен и дори и на края на възможностите си да намериш сили и да направиш нужното за този, който има нужда от теб. С други думи, през тези дни изживях щастие, каквото само една майка може да изживее. Гледах през очите на дъщеря си и виждах колко красив и интересен е светът около мен.
Първият ми работен ден мина доста странно! От една страна, чувствах все едно съм изоставила детето си, макар и да знаех, че не е така. Тя оставаше с баща си, на когото прехвърлих майчинството и който със същата любов и отговорност се грижеше за нея.
ТЯ ми липсваше. Изведнъж ръцете ми олекнаха и не знаех какво да правя с тях.
Сърцето ми казваше да ида при нея, но разумът ми ме спираше, защото знаех, че види ли ме, няма да ме пусне и ще се разстрои. От друга страна, връщайки се на работа, се видях с хора, на които държа и с които малко или много нямах възможност да контактувам през изтеклата година. Те или поне майките от тях, ми дадоха куража, който ми бе необходим, за да преживея промяната.
Почувствах нов плам за работа, какъвто мислех, че вече съм изгубила безвъзвратно.
Когато съм на работа, сутрин се става в определен час, приготвям дъщеря си и я водя на ясла. Вземам я в края на работния ден, прибираме се вкъщи, почиваме малко и хайде навън с приятелките й. Когато не съм на работа, имаме волна програма със задължителни елементи – две излизания навън от по минимум два часа. Няма дъжд, няма сняг, няма пек, ние все сме някъде, но не и у дома. Тя докато спи, аз си „почивам”, чистейки, гладейки, готвейки. След два дни се чувствам толкоз изцедена от игрите с малката и домакинстването, че с радост отивам на работа в понеделник!
Твоят съвет към майките, на които предстои да се върнат на работа:
Завръщането на работа за мен беше ПРОМЯНА! Приеметe промяната! Не е чак толкова лошо да се завърнеш на работа. Времето, прекарано с децата ви, ще бъде още по-вълнуващо, защото ще го цените повече!
