Въпреки общоприетото мнение "хакер" не е синоним на "престъпник". Това са програмисти, които познават много добре интернет мрежата и използват това познание за различни цели. Има и специалисти, които търсят слабостите в защитата на потребителски данни, за да оптимизират механизмите. Да търгуваш с нелегално придобита информация или да я използваш за измами е киберпрестъпление. Хакването на НАП събуди масова дискусия относно защитата на личните ни данни. Историята обаче познава множество случаи с далеч по-мащабно изтичане на информация от този. Някои от тях засягат милиони хора.
Един от най-мащабните хакове е червеят „Стънкснет“, който блокира иранска ядрена програма през 2010 г. Вирусът незабелязано поема контрол върху системите, карайки повече от половината центрофуги да променят драстично скоростта си на въртене, без да сигнализират за грешка. В продължение на 17 месеца вирусът незабелязано уврежда проби на уран, което предизвиква загуби на милиони долари и ценно време. Хакът обърква иранските ядрени учени. Съществуват конспиративни теории, които предполагат, че зад вируса стоят тогавашните противници на държавата – САЩ и Израел.
През април 2011 г. мрежата "Плейстейшън" на Сони пострада от мащабен хак, който засегна личните данни и паролите на 77 милиона потребители. Фирмата обаче твърди, че финансовата информация не е изтекла. За няколко дни Сони затваря мрежата си, за да попълни пропуските в защититните си механизми. Събуждат се въпроси до колко са защитени всички интернет потребители, щом дори и технологичните гиганти не успяват да се предпазят от хакери.
Кражбата на данни от Global Payments също е един от най-мащабните хакове в историята. Това е една от най-големите американски компании за транзакции с карти. Хакът засяга 110 млн. потребители. Данните от кредитните и дебитните им карти биват откраднати и следват множество нелегални плащания. Като основна причина за хакването на системата се изтъква остарялата технология на чиповете. Този случай променя разплащането с карти в САЩ като се въвежда (по желание) изискване за подпис. Кражбата на толкова много данни събуди и недоверие към този тип плащания.
През 2014 г. руски хакери пробиват защитата на най-голямата банка в САЩ, а именно JPMorgan Chase. Изтича информация от 83 млн. акаунта. Според официалното изказване от страна на финансовата институция не са били засегнати пароли, застрахователни полици и номера на сметки. Вътрешното разследване на JPMorgans Chase установява, че са откраднати данните за имената, адресите, имейлите и телефонните номера на клиентите. Този случай разклаща доверието на много американци в собствената им банкова система.
