Милена Стойчева е предприемач, изпълнителен директор на "Джуниър Ачийвмънт" България и гостуващ професор по иновации и предприемачество към Европейския институт за иновации и технологии. Мисията й е да популяризира ползите от предприемаческото образование сред обществото, да подкрепя младите хора да развиват талантите си и сами да градят своето бъдеще.
Милена е първият Декан по студентски въпроси на Американския университет в България. В допълнение на редица собствени начинания, тя е ключова фигура в групата по предприемачество и наука на образователния екип на Intel, Европа. Работила е за кратко като журналист в телевизия AP, била е ментор и треньор в различни обучителни програми по бизнес развитие и технологично предприемачество.
Вече тече кампания по включване на компании домакини в инициативата на "Джуниър Ачийвмънт" България "Мениджър за един ден", която тази година ще се проведе на 7 ноември 2019 г. За поредна година стотици компании и институции ще посрещнат младежи, които ще бъдат един ден в ролята на мениджъри, служители, експерти и много на брой възможни професии. В тази връзка разговаряхме с Милена Стойчева, от която със сигурност има какво да научим.
Как бихте представили себе си накратко?
Аз съм мечтател, предприемач и идеалист, гражданин на света. От няколко години съм гостуващ професор по иновации и предприемачество към Европейския институт за иновации и технологии (EIT), а в България от 22 години съм начело на образователната организация "Джуниър Ачийвмънт", която в световен план празнува 100-годишен юбилей през 2019 година. Моя мисия винаги е била да популяризирам ползите от предприемаческото образование сред обществото, да подкрепям младите хора да развиват талантите си и сами да градят своето бъдеще. Инициативите на JA България „Мениджър за един ден“ и кариерният форум „Професиите на бъдещето“, на които bTV вече традиционно е партньор, дават точно тази възможност на учениците и студентите у нас.
Темата на тазгодишните 5-и младежки кариерен форум „Професиите на бъдещето“ и 18-и “Мениджър за един ден” е „Как поколението Z и работодателите днес оформят професиите на бъдещето.“ Какъв е вашият отговор на този въпрос?
Истината е, че този въпрос не е лесен. Ние, като организация, говорим за умения на бъдещето и ако допреди няколко години беше актуално, че трябва да изграждаме и развиваме едно умение няколко години, то сега вече не разполагаме с толкова време. Три са според мен групите умения, които ще определят бъдещето на професиите и за работодателите, и за поколението Z:
- все по-актуално става да можем да се научим да боравим с голямо количество информация и да развиваме т.нар. технологична гъвкавост и това да разпознаваме различните технологии, в начина, по който те могат да бъдат използвани като възможности за развитие и като начин да се подпомогне запазването на човешкото у хората;
- друго умение, което става все по-актуално е да се мисли разчупено в прилагането на неща от преди с нови измерения – наприемр развитието на някои занаяти, изкуства, които в нова, дигитална среда може да решават нови задачи;
- третият тип умения са тези, които до скоро наричахме меки умения. Те за мен са основните умения и не са умения на бъдещето, а са умения на настоящето. Необходимо е да ги развиваме у всяко едно дете, а и у нас, възрастните, за да можем да съществуваме в новата среда.
А какви са основните характеристика на поколението Z?
Поколението Z е различно, както всяко ново поколение се отличава от предишните. От опита на JA България, както и от проведеното от нас изследване на нагласите на младите хора към бъдещите им работодатели, е че 20-годишните са доста по-прагматични, за тях технологията е наистина част от ежедневието им и трябва да имаме това предвид, когато общуваме с тях. Поколението Z, родени след 1995 г., са силно мотивирани млади хора и мотивацията им е в посока да открият възможност за личностно развитие, както и за въздействие и промяна в средата. За тях не е привично да бъдат ръководени. Балансът между професионален и личен живот също е нещо, което се откроява при избор на работодател, според нашето проучване. Технологичната сфера запазва своите позиции като най-желана за професионална реализация, следвана от счетоводно-финансовата.
Какво мотивира младите хора да работят днес? Възнаграждението все още ли е водещо при избора на професия според вас?
Финансовият фактор за младите хора днес е естествена форма и оценка на онова, за което те са доказали, че имат квалификация. Той обаче не е водещ или поне не е достатъчен и те са склонни да направят компромис, ако видят смисъл или нещо, което им добавя стойност – израстване, развиване като личности, в посока, която те са избрали за себе си. Това е, което най-вече ги мотивира.
Вас лично какво ви мотивира, когато предприемате нова стъпка в кариерата си?
Когато кажем кариера досега възприятието винаги е било свързано с развитие и натрупване на знания и опит в една област и преминаване през различните етапи, до достигане на лидерска фаза. Аз бих нарекла това по-скоро професионално развитие, и то е свързано не само с професията, но и с другите области в живота ми, в които смятам, че се развивам. Открила съм за себе си, че аз съм предприемач по душа и за мен професионалното развитие е свързано с това, да овладея различните елементи на предприемачеството и да го практикувам в нови области и сфери. От друга страна, аз обичам да предавам знанието и в този процес на преподаване да откривам нови прозрения в дадена област. Затова отчитам като стъпка в моята кариера създаването на иновативната дъщерна организация на JA България, която подготвя както студенти, така и действащи професионалисти, учени, да развиват и комерсиализират своите идеи и разработки, както и търси форми на сътрудничество с иновациите в големите компании. Това е един от по-висшите етапи в моето професионално развитие или кариера. А това, което ме мотивира, е да бъда интелектуално предизвиквана, да мисля и да превърна това мислене в действие, с което да допринеса за положителна промяна в средата. От тази гледна точка за мен е важно да се следват ясни критерии, за които носим отговорност и да имаме като хора принципи на работа, свързани с това, че не можем да правим нещата само от свой интерес, не можем да взимаме, без да даваме и трябва да сме партньори във всяко начинание, което предприемем.
Какво е корпоративно предприемачество и можете ли да кажете, че в България то съществува и се развива със задоволителни темпове?
Корпоративното предприемачество е новият начин на работа. Това е бъдещето и аз вярвам в предприемаческото поведение и отношение, като начин на работа в една организация. В България има какво да се желае и сме далеч от момента, в който има активно корпоративно предприемачество в компаниите. За да се случи това, трябва да се промени цялата култура на една организация, а това отнема време. Поне година-две са необходими за да се случи процес на трансформация на мисленето в организациите, а и в обществото. В същото време, в екипа на "Джуниър Ачийвмънт" бих казала, че всеки един от колегите действа като предприемач в областта, в която са неговите ангажименти. Имаме много плоска структура, която понякога дори е предизвикателна за хората, защото това означава всеки един да може да ръководи, да управлява и да взаимодейства в този процес с всички останали – това изглежда много лесно на пръв поглед, но е според мен, всъщност най-висшата форма на пилотаж.
Възможно ли е наистина да работим и да има смисъл?
Разбира се, възможно е във всяко действие да има смисъл и това е, което ние искаме да кажем и да обърнем като подход към работата с темата на „Мениджър за един ден“ тази година. Ако в нашите действия, в начина по който работи една компания, институция или организация ние вкараме смисъла, който е свързан със създаване на стойност, тогава резултатът естествено ще доведе до създаване на тази стойност. Всичко, което правим, следва да е със смисъл и когато го има този смисъл, тогава и резултатите ще водят до положителна промяна в икономически, финансови и социални измерения.
Вашите препоръки и съвети към хората, които са на старта в избора на професия?
Изборът на професия или област, в която ще се развиваме, е успешен, когато е свързан с добре информирани решения и цели, които си поставяме, а не със задъхването, че ще „изпуснем влака“, ако в 12 клас не сме избрали къде да отидем да учим в университет. Бих окуражила завършващите сега да си помислят дали наистина искат да продължат да трупат знания или искат да започнат нещо да практикуват например. При всички положения съветът ми към младите хора е да не спират да учат – не могат, без да учат, да се развиват и да изберат подходяща професия. А къде, как и какво – трябва да използват донякъде и интуицията си, това, да могат да взимат отговорни решения и в крайна сметка да опитват, да пробват – това също е част от ученето. Инициативата „Мениджър за един ден“ и форума „Професиите на бъдещето“ дават чудесна възможност да чуят професионалистите, които ще говорят за работата с мисъл и със смисъл на 6 ноември в София и да прекарат ден с практик, за да припознаят това тяхното „нещо“ ли е, на 7 ноември, в цялата страна.
По традиция bTV подкрепя кампанията "Мениджър за един ден", като помага на повече хора да достигнат до идеите и ценностите на предприемачеството и образованието чрез практика.
