Съвсем скоро британските любители на книги ще влязат в библиотеката и ще видят произведения на „непознатите“ авторки Мери Ан Евънс и Амандин Орор Люсил Дюпен, които може да не им говорят нищо, но през последните два века са се превърнали в истинска класика. Тези знаменити писателки са по-познати с псевдонимите си Джордж Елиът и Жорж Санд.
Инициативата е на британската писателка Кейт Мос, най-известна с романа си „Лабиринтът“. Преди 25 години тя основава литературни награди за жени, с цел да даде повече гласност на жените писателки. През 2015 г. научава, че много жени, които пишат книги, получават повече отговори от издателства и литературни агенции, ако изпратят ръкописите си с мъжки псевдоним. Така стига до решението да започне да работи за издаване на книги на писателки с истинските им имена.
За много жени е било невъзможно да публикуват книгите си през 19-и век, ако не се представят с мъжки псевдоним. Сред тях са били сестрите Бронте и писателката Луиза Мей Олкът, известна с романа си „Малки жени“. И докато те вече са популярни с истинските си имена, то има други писателки, които никога не излизат от сянката на мъжкия си псевдоним.
Когато Мери Ан Евънс решава да публикува книгите си, тя се опасява, че понеже е жена, те няма да се приемат сериозно или читателите автоматично ще предположат, че са любовни романи. Затова тя си избира името Джордж Елиът, с което остава известна в световната литература.
Във Франция писателката и журналистка Амандин Орор Люсил Дюпен се обявява срещу половите стереотипи и дискриминацията срещу жените и не само твори под мъжкия псевдоним Жорж Санд, но и започва да носи мъжки дрехи, което се е считало за изключително скандално.
Кейт Мос обяснява това така: „Жените е трябвало да бъдат невидими като жени, за да бъдат приети като писатели. И се опасявам, че това не се е променило.“
От края на миналия и началото на този век е известна историята на писателката Джоан Роулинг, на която са казали, че момчетата няма да четат книга, писана от жена, затова трябва да изписват името ѝ с инициали. Няколко години след края на поредицата за света на магьосниците, авторката опита да направи втори пробив в света на литературата и се скри зад мъжкото име Робърт Галбрейт. В резултат на това през първите 4 месеца книгата ѝ се продаваше по-добре, отколкото „Хари Потър“ за същия период.
„Няма мъжки и женски стил на писане“, продължава писателката Кейт Мос. „Съществува погрешната представа, че част от литературата, качествената литература, е „мъжка“, а друга част е за жени.“
Освен да насърчи жените да използват истинските си имена и да не се срамуват да бъдат жени, Кейт Мос ги съветва и да не позволяват на издателите да феминизират твърде много кориците на книгите им. Тя посочва проучване, което е доказало, че мъжете не са склонни дори да дадат шанс на една книга, ако тя изглежда прекалено „женска“.
За да провокира дискусия по темата, Кейт Мос ще издаде 25 романа, първоначално публикувани под мъжки псевдоними, които за пръв път ще имат на кориците истинските имена на авторките си. Сред тях е и класиката „Мидълмарч“ на Джордж Елиът. Книгите ще бъдат дарени на Британската библиотека.
„Много е важно на тези книги да има женски имена, за да ги виждат хората на книги от всички жанрове“, казва Кейт Мос, която, като авторка на исторически романи, пише в жанр, доминиран предимно от мъже.