Джафари и Панахи пътуват до северозападната част на страната, където ги очакват забавни срещи с очарователните местни хора от планинското градче, в което живее момичето. Но градските гости скоро разбират, че следването и запазването на дългогодишните традиции е също толкова важна, колкото и местното гостоприемство... Социалните мрежи са изключително популярни в Иран. Хората обичат да търсят контакт, особено с филмовите звезди.
Въпреки факта, че е "забранен" в собствената си страна, Джафар Панахи е много популярен и получава много съобщения от млади хора, които искат да правят филми. Те са трогателно искрени и съвсем естествено той започва да си задава въпроси за тях... Известната иранска актриса Беназ Джафари вижда видео апела на едно момиче от провинцията, което има нужда от помощ – семейството ѝ не приема тя да учи актьорско майсторство в Театрална академия в Техеран. Беназ прекъсва снимките на новия си филм и се свързва с режисьора Джафар Панахи, за да може с негова помощ да реши проблема на младото момиче.
"Три лица" е сниман в три села: родните места на майката и бащата, на бабата и дядото на Панахи. Добре познатата и защитена среда улеснява многократно възможността за снимане без рискове. Използвайки много чувствителна камера, изпратена от дъщеря му, която живее във Франция, той е работил дори през нощта, снимайки на открито без необходимост от тежка техника.
Както винаги, Джафар Панахи пише целия сценарий до най-малкия детайл, въпреки че според ситуацията прави някои малки подобрения по време на снимките. Един ден Панахи получава обезпокоително съобщение в Инстаграм, а по същото време вестниците пишат за младо момиче, което се самоубива, защото й е забранено да прави филми. Тази история го провокира да си представи, че получава видео от това момиче в социалните мрежи и да се запита как би реагирал на това. Така се ражда историята на "Три лица".
Да снима на открито е вдъхновяваща промяна за Панахи след предишните му филми, реализирани в затворени пространства – апартамент, къща, кола. Трите села, в които се развива действието, се намират в северозападен Иран, в азерската част на страната, където хората говорят предимно турски език, пазят своята вяра в традициите и са привързани към патриархалните, по-архаични обичаи. Това, което филмът показва като отношение от страна на жителите, все още се случва в този регион...
Джафар Панахи е роден през 1960 г. в Мианех, Иран. След като прави няколко късометражни и документални филма, той снима дебютния си пълнометражен игрален филм "Белият балон", чиято премиера е през 1995 г. на фестивала в Кан и печели "Златна камера". През 1997 година е премиерата на "Огледалото" в Локарно, където печели "Златен леопард". През 2000 г. е премиерата на "Кръгът" на фестивала във Венеция – филмът печели "Златен лъв". Творбите на Джафар Панахи представляват реалистичен поглед към иранското общество и именно това е причината да бъдат забранени в родната му страна. Всъщност единствено неговият първи филм "Белият балон" е разпространен в Иран. Панахи е носител на множество награди, посветени на каузи в защита на човешките права.
"Три лица", който има награда за Най-добър сценарий в основната конкурсна програма на кинофестивала в Кан 2018, излиза в кината от 1 ноември 2019 г. Гледайте трейлър с български субтитри във видеото по-долу:
