Уважаеми български ученици!
Казвам се Розмари Де Мео (Rozmari De Meo) и съм един възрастен почти на петдесет, който имаше сериозни проблеми в училище.
На първия учебен ден отново всички ще обръщат внимание на малките сладки първокласници, ще ги питат разни неща, ще снимат ококорените им физиономии, цветята, които ще носят на учителките, родителите им, които ще говорят „умно”, а телевизиите ще предават най-сълзливите и трогателните от тях. Никой няма да снима големите. Онези, които тръгват в осми клас, или в десети, или завършват. Просто те не са толкова симпатични, по всяка вероятност са отегчени, забили са поглед в телефоните си, не носят цветя и не им пука за първия учебен ден.
Никоя телевизия не показва такава физиономия на екрана.
Затова се обръщам точно към вас!
Пичове, честит празник!
Чух ли „то па егати празника!”?
Хванала съм се да ви напиша едни неща, пък вие ако щете ги четете.
Искам да ви кажа, че знанието е най-голямата работа в тоя живот!
Колкото и да ви се струва тъпо и безсмислено. Колкото и глупости да ви се преподават. Колкото и да сте наясно, че никога няма да се занимавате с тая геометрия или никога, ама никога в живота няма да ви е нужно да знаете какво е „бъдеще време в миналото”. Аз така и не можах да проумея оная идиотщина с "корен квадратен", защото така и не се намери учител, да ми обясни как изобщо е възможно един корен да има квадратна форма... но това си бяха мои ядове.
Истината е, че каквито и да искате „да станете като пораснете” няма как, ако не сте си научили урока.
Не съществува ненужно знание!
Защото всяко нещо, което ви се струва безсмислено, калява характера ви. Дори само защото ви предизвиква да му се съпротивлявате!
ДОБРЕ! СЪПРОТИВЛЯВАЙТЕ СЕ!
Попитайте учителя си какъв е смисълът!
Попитайте директора!
Попитайте тези, които пишат учебниците ви!
Откажете да учите по тях!
Направете го!
Но помнете, че за да го направите, трябва да сте грамотни! За да сразиш един враг, трябва да го познаваш. За да откажеш да учиш геометрия по „този начин”, трябва да я познаваш и да докажеш, че начинът не работи! И да предложиш друг!
За да откажеш да учиш за „минало време в бъдещето” и да пишеш есета за романтизма в поезията на Димчо Дебелянов, трябва да владееш прекрасен български език! И да напишеш това, което теб те вълнува!
Ама на такъв език, че да те чуят!
За да превърнеш знанието в меч! В победа!
В осми клас бях приета в едно от най-добрите училища в Русе, известно не случайно като Бастилията. Започнах с няколко двойки по литература. Имах най-гадната учителка, която можете да си представите. Просто отказвах да й отговарям. Но четях като луда. Литературата беше моята страст. После смених училището. И дойде матурата. Успах се и отидох с лилава коса. Това тогава си беше престъпление. Не искаха да ме пуснат. Накрая директорът разреши. Написах си темата за час и половина и си тръгнах. От целия випуск бяхме само две шестици. На фона на целия ми успех и поведение, това беше абсурд, но не можеха да реагират!
Това е номерът! Каквото искате правете или не правете, но ЗНАЙТЕ!
Защото хората са безсилни срещу революция, направена от знание!
Грамотният човек винаги ще е на почит и винаги ще бъде чут!
Никой не уважава човек, написал мотивационно писмо за работа, пълно с правописни грешки. Аз дори няма да прочета такова писмо.
Но цял свят се прекланя пред ум, който работи извън „нормата” , знае как да работи с думите и запасите си от знание!
Така че, учете и трупайте в софтуерчето!
Ще има знание, което ще ви служи вярно, ще има и такова, което ще ви отегчава до смърт. И двете ще каляват онова, на което му се вика воля и характер.
Тази държава няма нужда от още повече сервитьори, таксиметрови шофьори и емигранти, достатъчно подготвени да обслужват западния европеец! И не ми пука, че сега ще ми се разсърдят!
България има нужда от младите си и грамотни хора, които да я обърнат с хастара навън! Използвайте всяка минута, всеки учител, всяко домашно, всеки урок, всяка минута гняв или вдъхновение, за да ковете меча си!
За да имате един ден най-доброто оръжие – ЗНАНИЕТО!
И да го използвате така, както на вас ви се иска!
На добър час, хора!
Влезте в училище и се огледайте!
После наистина отворете очи!
П.С. Преди три години написах една книга. Казва се „Стопанката на Господ”. Преди месец направи сто хилядния си тираж, което е абсолютен рекорд за България в това време. Чувствам се невероятно! А нямате представа колко мразех костенурката, която ми преподаваше по литература...
Сега, другарко Тодорова, благодаря за битката!
Текстът е публикуван с разрешението на Розмари Де Мео.
