Виж оригинала
Закръглен, явно добре осигурен материално, но невротизиран мъж рови в голям контейнер за смет с психическата нагласа да открие своя случайно попаднала сред отпадъците петлевова банкнота. Въпреки флегматичните, лениви движения, с които той целенасочено търси изгубената вещ, тревогата в очите му и червенината, избила по лицето му, подсказват за една неспокойна, емоционално нестабилна холерична натура. Това проличава и от последвалите обидни слова излети по адрес на спрелия при него сангвиник, усложливо предложил помощта си.
Агресията, която долавяме от движенията и поведението на холерично-флегматичния мъж ни разкрива, че пред нас стои тип, който смята, че другите са враждебни към него и един към друг. Той страда от едно особено дисбалансирано психологическо състояние, проява на което е възприятието, че животът е непрекъсната на всеки срещу всеки, от която оцелява само най-силният.
Основният стремеж на тази личност е господство над другите, което бива демонстрирано чрез показно богатство и други външни признаци на социален просперитет. Фактът, че същият не приема помощ от други говори за подчертана затвореност и отчужденост. Съчетана със сприхавост и агресивност тази недружелюбност оформя портрета на т.нар. шизоидна личност.
Що се отнася до другата фигура, макар и материално бедна, тя блести с удовлетворението си от живота и стореното. Романтик по душа героят е успял да съхрани в себе си най-ценните духовни качества. Оптимизмът и присъщото му милосърдие го подтикват да подаде ръка на затъващия сред сметта лакомник.
"Да се смея или да плача" е заключението на сангвиника, когато въпреки усилията си констатира, че е непосилно да измъкнеш от духовното бунище една заблудена и психично дезориентирана личност с мания за пари и власт.
Следва версия в стила на библейската притча >>
