Във времена на социална изолация заради пандемията от новия коронавирус, стартирахме поредицата #ОстанетеСиВкъщи с известни български артисти - писатели, поети, музиканти, режисьори и актьори, които ще представят любимите си книги, филми и музика. Така че всеки да може да им се наслади - не само по време на самоизолацията вкъщи, но и винаги да може да намира вдъхновение в тях. 

Новият гост в рубриката #ОстанетеСиВкъщи е писателката и поетеса Мария Лалева, авторка на стихосбирката "Не съм ви ближна" и романа "Живот в скалите". "Толкова много книги, за които все нямах време, се наредиха на нощното ми шкафче, на масата в хола, на бюрото до компютъра", споделя Мария Лалева, разказвайки ни за любимите си книги. 

Снимка: Васил Къркеланов

Тази неочаквана "ваканция", като всяко неочаквано събитие в човешкия живот, първоначално предизвика у мен шок и дезорганизация в навиците, в емоциите, в плановете. Рязкото натискане на спирачките, когато караш с висока скорост, винаги е опасно. След първата седмица, в която жадно попивахме новини и всевъзможна информация за пандемията и след като премина първата почти истерична вълна от шеги и смях, което беше спасително за психиката на почти всички хора, си дадох сметка, че в условията на ограничения най-добре можеш да разбереш кой си и кои са хората до теб. Светът и животът навън вече нито пречат, нито помагат, нито ни спасяват от нас самите. Изведнъж се оказахме в ситуация, в която външният свят спря да ни замества, да ни изпълва със себе си, да ни подменя, да ни моделира. Той просто изчезна и останахме сами по себе си. Отвори се един огромен процеп във времето, една пауза, която трябва да напълниш със себе си. Стопкадърът на самия теб. Като във филма "Матрицата" - спираш в крачка, замръзваш и ето това е всъщност най-твоето аз. Най-после нещо те спря, за да се видиш. Започваш да се обикаляш в кръг, да се разглеждаш, да си задаваш въпроси и най-вече - да си даваш отговори. Ние, хората, сме издигнали в култ движението и мисленето, но не и чувстването. А сега е времето да чувстваш. Древните египтяни не са имали такъв култ към мозъка на човека и неговите функции, както ние в днешно време, те са вярвали, че същинският разум е в сърцето. И че там е връзката с духа. Приех, че коронавирус паузата е времето, в което животът ме принуждава да се погледна със сърцето. И да разгледам замръзналия свят извън мен пак с душата. Времето, в което мога да пообиколя стопкадъра си и да осъзная съдържанието не толкова с логиката и разума, а от гледната точка на душата и нейните истини. 

Усещането, че имаш време за всичко е несвойствено за съвременния човек. Е, коронавирусът ни подари това време. Колкото и странно да звучи, оказа се, че свободата вътре дойде с несвободата отвън. И аз най-напред се зарових в нещата си за изхвърляне. И в буквалния, и в преносния смисъл. Чували с ненужни вещи, недокосвани с години, чували в ненужни спомени и емоции, които просто заемат място и ме спъват, привързват ме към миналото, което вече го няма. Оказа се, че паузата отвори място за много нови неща. Освен достатъчно време, установих, че имам и предостатъчно място след чистката. Започнах да харесвам оголените и подредени шкафове и пространстава в къщата си, освободените от старото пространства в мен. Толкова много книги, за които все нямах време, се наредиха на нощното ми шкафче, на масата в хола, на бюрото до компютъра. 

"Анатомия на човешката деструктивност" на Ерих Фром. Тежко и бавно се чете, но аз обичам неговия систематичен подход на писане и извеждане на тезата, разсъжденията с препратки и доказателства, задочните му спорове, понякога със самия него. Все не ми стигаше време да я дочета. 

Анджей Вайда с "Киното и останалия свят. Двоен поглед" - книга, която един прекрасен човек с дълъг стаж в киното ми подари преди година, но не успях да започна до днес. Обичам европейското кино, старото европейско кино, което следваше емоцията и умееше да я превеждаше на киноезик. 

Снимка: Личен архив

Довърших "Киносценарият. Основи на киносценаристиката" на Сид Фийлд. Целият занаят на писането на киносценарий на едно място. Безпощадният американски модел на работа за индустрия, практичен, точен, изчерпателен, подреден, проверен в практиката. Талантът не е достатъчен, както твърди авторът. Задължителен е, но не е достатъчен за добър сценарий. 

Нарине Абгарян и "Да живееш нататък" - бях пропуснала тази нейна книга. Дойде й времето. 

Книгата, която препрочитам в момента е "За любовта и други демони" на Габриел Гарсия Маркес. С други очи и сърце я чета. Маркес и Достоевски за мен винаги ще останат на най-горното стъпало в световната литература. Задължително е, поне за мен, да ги препрочиташ периодично. 

Голямото, разтърсващо заглавие през тези дни на голямо четене беше романът "Отлъчване" на Николай Терзийски. Мога да кажа само една дума: "Великолепен". 

В паузите наваксвам с филми, които не успях да гледам през последните години, а исках. За десерт винаги си пускам някой десетки пъти гледан филм. "Кръстникът" мога да го гледам непрекъснато. "Амадеус" също. "Мера според мера", "Осъдени души", "Крадецът на праскови", "Бялата стая"- от българските филми. 

Снимка: Васил Къркеланов

Това, с което изненадах себе си, е заблудата, че при толкова много свободно време, ще пиша много. Имам доста работа по новия ми роман "Песове", а не върви. Усетя ли, че го насилвам, спирам. Авторът е длъжен да е честен. Към емоцията и към темата. Явно нещо вътре в мен самата ми пречи да продължа. Доверявам се на интуицията си и щом тя буквално ми крещи "не е така", то тогава спирам. Но пък преработвам един сценарий с работно заглавие "Бездомните", който написах през 2018-а, свалих смело началото и финала и ги преработих изцяло. Тогава всичко "вътре" взе да се намества като на магия. Оказа се, че познанието за финал е най-доброто начало на нещо, не само на филмов сценарий или книга. Между другото и "Песове" тръгна от финала. Пандемията забави и работата по сценария на "Живот в скалите". Но дълбоко вярвам, че щом така се е случило, е трябвало да се забави. На шесто чувство съм убедена, че Вселената не допуска грешки и когато забави нещо, когато те спре, когато те раздели или отдели от някого или от нещо за малко или завинаги, е за да постигнеш нещо по-добро и по-красиво, когато дойде точния момент. Ти може да мислиш, че той е точно сега или след два дни, но животът винаги е по-мъдър от човешкото нетърпение. Той винаги намира начин по-меко или по-твърдо да ти каже, че нещата се получват красиви и честни, когато ти ги създаваш с такава нагласа. Когато ти самият си красив и честен. Сякаш нещо далеч по-голямо и мъдро от нас ни казва непрекъснато: "Всичко красиво, добро и светло е на пътя ти. Готово, завършено, такова, каквото е. И те чака. Ти си този, който трябва да стигне до него. Ти имаш път към него, не то към теб. Ако още не си го видял, значи или още е рано, или си пропуснал да го видиш, минал си покрай него сляп. Това не означава, че не ти е било дадено." 

Затова днес в условията на тази внезапна пауза съм тръгнала решително навътре към себе си. Разчиствам, пренареждам се, запълвам освободеното място с повече честност и любов, оставям празни пространства в себе си за новото, което идва, без да мисля къде и как ще стъпя след като светът натисне копчето "play" и играта на живота започне отново. Знам само, че аз ще съм различна и няма да стъпя там, където мисля, че ще направя крачка сега. В "Живот в скалите" героят ми Михаил изрича думи, в което вярвам и днес са особено правдиви: 

Има нещо много мъдро във факта, че не знаем бъдещето си. Чак когато всичко свърши, разбираме, че е било пред очите ни и че е било абсолютно невъзможно да се случи нещо друго.

  • Поразително! Олимпийска състезателка "плува" на кухненския плот в условия на карантина (ВИДЕО)
  • Коя книга ви е отвела най-далеч? Споделяйте книжни пътешествия в #ПътувамБезПаспорт
  • Нови заповеди: сваляме маските и тръгваме към планините. Разрешено е
  • Бебето Колинс, което се роди с помощта на пожарникари
  • Отварят ли училищата? Как са решили проблема в Нидерландия и на остров Нантъкет
  • Странните неща, които детето ми направи по време на изолация
  • #ОстанетеСиВкъщи и гледайте сериали - 10 сериала, които може да гледате повече от веднъж
  • Батман мете улиците, Железният човек дезинфекцира, а Дарт Вейдър разнася хранителни продукти (ВИДЕО)
  • Теа Минкова: Не знам какво сме правили с Наум преди Амая
  • "Живей живота с щастие и страст" - мъж, починал от коронавирус, остави трогателно писмо на семейството си
  • Те не пуснаха ръцете си дори и заразени с коронавирус: Двойка отбеляза златна сватба в интензивното
  • Наоми Кембъл, Кевин Бейкън, Джон Бон Джоуви и други звезди говорят за самоизолацията (ВИДЕО)
  • Сълзи от радост: Бебето, родено от майка в кома и с коронавирус, се срещна със сестричката си за първи път
  • Мишел Обама чете на глас книги в интернет, за да разнообрази дните на децата под карантина
  • Какво да правим с дрехите, с които сме излизали навън, по време на пандемия?
  • Ако носите контактни лещи, заменете ги с очила в момента, съветват експерти
  • Въпреки пандемията: кино на открито в Берлин (ВИДЕО)
  • Какво се случва с коронавируса, когато измием ръцете си със сапун?
  • На гости на Светослав Иванов, съпругата му Вяра и дъщеря им Йоанна
  • #ОстаниСиВкъщи и превърни дома си в киносалон