Животът се случваше по-бързо от намеренията и мечтите ми - казва тя в биографичната си книга

"Василе, жена ти ще те бие, задето не си се прибрал при детенцето. Кажи й, че Лолова е май малко луда. Оправдай се с мен" – това казва актрисата на нашия редактор Васил Богданов, докато двамата се разхождат преди години по Моста на влюбените, за да разгледат фотографска изложба с нейно участие.

Голямата българска актриса се прибра там, където никой за никъде вече не бърза. На 22 март, след тежко боледуване от коронавирусна инфекция, Татяна Лолова почина.

Великата Татяна Лолова си отиде

През последните седмици тя е боледувала тежко

Там на небето сигурно ще се превиват от смях с нейните шеги, артистизъм и великолепно чувство за хумор. Умна, кокетна, щедра, смешна и трогателна фурия - присъствието й е достатъчно магнетично, за да изнесе цял спектакъл на гърба си. Спектакълът на живота завърши. Започва този на вечността.

Събрахме на едно място част от незабавимите й реплики, с които е разсмивала и изумявала с мъдростта си в интервюта

"Когато се ражда, всяко дете изплаква. Значи, не е видяло слънчевата радост. Първо ние изплакваме: „Боже, къде ме пусна тук на тази земя с толкова страшни неща”, а след това викаме – „Животът е хубав, слънцето изгрява, има и толкова хубави неща."

"На мен все ми искат автографи за бабите си. Може ли такова нещо?! Дошла да иска автограф за баба си. Ако беше ходила на театър, щеше да иска автограф за себе си."

"Да знаете, че не е хубаво да си актьор. Уморително и неблагодарно, а цветята са за един миг. Като са много, няма къде да ги сложиш, защото нямаш толкова вази. После като направиш някоя слаба роля, ти идва да се убиеш".

"Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества."

"Свикнала съм да давам, а когато даваш – не остаряваш."

„За 2021 г. си мечтая да бъда нормална. Пожелавам го на всички, защото това е най-хубавото… Всички мечтаят да бъдат гушнати, а е забранено, така че дано пандемията отмине скоро, за да може да се докоснем. Човешкият допир е нещо много ценно! Всяко същество, кученце, агънце, иска да бъде погалено“.

"Много бих се радвала, ако мога да направя нещо специално. Не знам как ще се казва, но искам хората да забравят мига…

Защото съм АЗ!

Жена ли съм, мъж ли съм, Татяна Лолова ли съм, актриса ли съм, човек ли съм, от Космоса ли съм…

Но да изпитат удоволствие, като ме гледат и слушат.

Заслужава си да направиш едно такова нещо, да зарадваш другите…"

"Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам."

„Аз не съм високорелигиозна, но независимо от моето мнение, Господ явно съществува и от време на време се грижи за мен. И Господ, и Космосът."

"Не съм богата, печеля любовта на хората, която няма цена."

"Щастието е винаги отпред. Винаги си с протегната ръка към него. А може би щастие не съществува - ти трябва да си го създаваш. Или го има, но не се показва. Или като се покаже, трябва да го хванеш здраво. Но нека не говорим за щастие, нека говорим за нормален, човешки контакт. Това е щастието."

Татяна Лолова - такава, каквато ще я помнят колеги и приятели

От Георги Тошев до Малин Кръстев - какво написаха за великата актриса в социалните мрежи хората, с които тя е общувала

"Аз имам сандъци със спомени, не кутийка. В тях има всичко."

"Веднъж ме попитаха - вярно ли е, че имате 40 шапки? Аз отговорих – моля? Че аз, ако имам само 40 шапки, ще се гръмна. Аз имам 40 хиляди шапки!"

"Аз съм прочута със симпатията си към шапките, защото те, когато нямаш хубава прическа, веднага прикриват този недостатък и показват прелестното ти лице."

"Имам много тъжни моменти, но имам и много в настроение и радост, когато вървя по улиците и видя усмихнатите лица на българите и няма по-хубав народ от българите, когато се усмихват."

"Много съм играла… И съм чела интересни текстове на глас пред публика. Актьорът насита няма. Иска още и още! А като спре да иска, значи не е вече актьор, а иска да стане режисьор, да събере група актьорчета и той да им казва какво да правят. Или започва да пише автобиографии. На всеки му се дописа. Писатели много, читателите намаляха. Да не кажа… няма ги. Няма време за четене. Ей!... Някой прохърка. Тихо… Ще го събудиш и ще вземе да пропише"

"Животът е тежък, но кратък - да го живеем с усмивка."

"Нека остане и нещо несбъднато."

"Животът се случваше по-бързо от намеренията и мечтите ми. Надбягвахме се. ... Животът е бърз. Думите – кратки."

"По-голям рай от България няма, а пък трудно се живее в него. Значи не се знае дали в горния рай се живее по-добре от нашия."