Големите любови, в които чувствата не са само понички и сладки, а истински дълбоки, изпълнени с търпение и грижа за другия, никога няма да спрат да бъдат актуални. И не, не само около 14 февруари, а винаги. Защото всъщност всеки иска да бъде обичан. Но дори повече от това - да обича. Още една гледна точка по въпроса "как" може да се случи това, особено когато в главните роли са Рейчъл МакАдамс и Чанинг Тейтъм, не само звучи примамливо. То е.
Именно заради това даваме тържествен обет на Майкъл Съкси, че оставаме верни на написаните и режисирани от него филми. Особено, ако са „по истински случай”. След „Сиви градини” (с две награди „Златен глобус), този път вместо съдбата на известни исторически личности, той представя романтичната история на двама съвсем обикновени младоженци, които попадат в меко казано… „странна житейска ситуация”. И ако никога не сте се замисляли дали щяхте да направите същите избори за живота си, ако имахте втори шанс, то този филм ще ви покаже, че подобна ситуация може да е едновременно чудесна възможност и… истински сърдечен кошмар.
По трудния начин именно това разбира и Пейдж (Рейчъл МакАдамс), която попада в нелепа катастрофа и губи спомена си за последните пет години от живота си. През които тя е отрязала семейството си, отказала се е да следва право, скъсала е с „идеалния” си годеник и е заминала в големия град, за да се занимава с изкуство. След това е срещнала Лео (Чанинг Тейтъм) и се е омъжила за него... Представи си какво е да се събудиш в болницата и до леглото ти да стои загрижено човек, когото за първи път виждаш и който твърди, че ти е съпруг. Точно. Докато тя се опитва да се справи с това непознато за нея настояще и да разбере човека, в когото се е превърнала, Пейдж преминава през поредица от спомени, нелепи ситуации, разкрития за нея самата, разни изкушения с „отминал” характер и в крайна сметка – отговаря на въпроса по-горе - криввнала ли е от правия път или е криввнала по него? И още повече - преоткриването на себе си може да е разтърсващо и трудно, но може би... си заслужава. Изоставена съпруга в„Полунощ в Париж”, в "Сватбеният обет" Рейчъл МакАдамс е истински обичана и то по онзи неизискващ начин, при който най-важно е щастието на човека отсреща, а не твоето собствено. Измежду парчета като „Pictures of You” на The Cure, "Get Some" на Lykke Li и "This Too Shall Pass" на Ok, Go!, снежни градски пейзажи, модерно изкуство, музика, скучно идиличен американски дом, тя и Лео ще се опитат отново да намерят пътя един към друг, прекъснат от онзи камион, ударил ги на светофара, за да разберат могат ли да продължат заедно от там, от където са спрени.
Причините това да не е поредният нелепо-сладникав филм са ... да кажем, две. Първо – диалозите звучат съвсем нормално, без пояснителност тип „публиката се състои от идиоти” и оставят малко въздух, за да помислиш. И второ – историята е толкова романтично невероятна, че знаеш някъде в себе си - да, положително, само истинският живот може да я спретне. Както често се случва в него - ако си податлив на фини настроения, е много възможно да ти върне вярата в голямата, истинска любов, която може да оцелее, независимо от всички пречки. Най-вече ако те са… ами, най-вече, когато препятствието към щастието ти си самият ти.
А това със сигурност е причина да гледаме. We do.
