Музиката беше неговият живот
"Музиката беше неговият живот. Колкото взискателен и строг като професионалист, толкова честен, сърдечен и благороден беше той. Имаше някакъв магнетизъм в него. Помагаше на всеки с каквото можеше. Удивителна личност. Имаше велико чувство за хумор, а да не говоря за ненадминатия му кулинарен талант. Досегът ми с този човек непрекъснато ме обогатяваше, зареждаше ме с енергия, даваше ми всеки ден криле. Аз ги разпервах и се чувствах като щастлива пееща птица – безметежна, волна, влюбена и обичана" – това са думи на оперната певица Людмила Хаджиева – муза и вярна спътница на големия български композитор Парашкев Хаджиев.
Поводът за срещата ми с нея бе 100-годишнината от рождението на великия маестро – 14 април 1912 г. От Люси Хаджиева – основният виновник за реализирането на голямата част културни събития в чест на една от най-крупните и забележителни музикални фигури на 20. век – имах удоволствието да науча как у нас почетохме гения на този колос на българската музика, какви събития още предстоят по повод годишнината, както и за живота й с Парашкев, за неговия творчески устрем и талант, за любовта му към музиката и поезията.
За Людмила Хаджиева, ролите и любовта
Няколко думи за Людмила Хаджиева. Преди да стане част от трупата на Софийската опера през 1982 г, Люси Хаджиева е солистка на Бургаската опера, където с голям успех пее главните сопранови партии в "Кармен", "Ловци на бисери", "Вълшебната флейта", "Йоланта", изпълнява централните роли в хаджиевите "Албена", "Лето 823", "Юлска нощ", "Цар Мидас...". На сцената на Софийската опера впечатлява критика и публика с посветените на лиричния й натюрел арии от оперите "Парадокси", "Звезда без име" и "Луд гидия" от Парашкев Хаджиев. Наред с хаджиевите героини, тя е и една от най-добрите интерпретаторки на женските образи от оперите на Пучини "Бохеми" и "Мадам Бътерфлай". Мими и Чо Чо Сан се превръщат и в нейни коронни роли, съкровени на сърцето й. В един разговор с оперния диригент Борис Спасов, случайно той ми споделя: "Докато гледах и слушах Люси на сцената на Софийската опера в ролята на Мими, аз плаках..."
И това е обяснимо, имайки предвид чувствителната и нежна душа, която носи тази великолепна певица и прекрасна личност. В дълбоките й, малко тъжни очи, се чете благост, приветливост и непринуденост. С охота и нежна носталгия тя ми разказва за живота си с Парашкев. "Това е мъжът на живота ми. За мен друг не съществува, не е имало, няма и да има. Голямата разлика във възрастта ни нямаше никакво значение. Любовта ни бе над всичко. Парашкев беше необикновен човек. Изключителен кавалер. Животът ми с него бе като живот на принцеса от вълшебна приказка. Това е човекът, който ми даде най-красивите емоции, които една жена може да изживее. Сърцето му беше отворено за малките неща. Непрекъснато намираше вдъхновение – в песента на птичките, в детския смях, в шума на листата, в галещия косите ми вятър. Вдъхновяваха го книгите, поезията. Трогнеше ли душата му някой красив стих, той веднага го обличаше в музика. Беше влюбен в творчеството на Йовков, затова и неговата "Албена" бе една сбъдната мечта", разказва Люси Хаджиева.
С дълбок лиризъм и нежна поетичност
Хаджиев рисува облика на Албена. Една от най-прочувствените и вълнуващи с великолепната си мелодика, звучност и вътрешен драматизъм оперни творби.
Изключително скъпи на сърцето й
ще останат и образите на Мона от "Звезда без име" и на Зорница от "Луд гидия".
Неслучайно Хаджиев посвещава тези, облъхани с толкова нежност и лиризъм, творби именно на Люси Хаджиева. За него тя е най-чистото и свято същество на земята, тя е вдъхновението и любовта, поривът на един мечтател. Такава е и Мона от "Звезда без име". Тя е въплъщение на всичко нежно и лирично, на всичко крехко и по детски наивно. Мона е и онзи бунтарски и търсещ дух, облян от авантюристичния пламък на силно бленуваната мечта. Мона е поривът и крилете, тя е лириката на поета, тя е мелодията на музиканта, тя е звездата на астронома – загадъчна, непозната и неуловима. Мона е щастието, защото е надзърнала в сърцата на творците-мечтатели. Защото някъде там, една звезда вече носи нейното име.
Известният критик и музиковед Константин Карапетров пише в една своя статия: "Джакомо Пучини – един от кумирите на Хаджиев, оказал благотворно влияние върху творчеството му". И наистина. Пучини създаде едни от най-силните в световен мащаб, нежни и лирични женски образи в оперната вселена. Такива са и героините на Хаджиев – истински и страдащи, саможертвени и одухотворени, нежни и крехки, всеотдайни и непокорни.
Една кратка ретроспекция
на миналите събития от тази година в памет на Хаджиев може би би ни помогнала първо да надникнем поне за мъничко в света на хаджиевото творчество и ако не да чуем, то поне да се замислим върху непреходната стойност на неговата музика.
* Поредица от предавания и записи от Златния фонд на БНР бяха излъчени по радио България, в програмите "Христо Ботев" и "Хоризонт".
* Прожекция на операта "Звезда без име", както и на "Композиторът" и "Опит за портрет" – два филма за композитора Парашкев Хаджиев, бяха завъртяни в Музикален център "Борис Христов".
* Песни и арии из опери на Хаджиев звучаха в София – в музея "Земята и хората", в Музикален център "Борис Христов", НМА "Панчо Владигеров" и в Съюза на Българските Композитори.
* С концертна дейност паметта му бе почетена и в градове като Пловдив, Видин, Варна.
* Интересен факт е, че и българските филателисти изразиха уважението си към таланта на големия творец, като представиха нова марка с неговия облик.
* Под режисурата на Юлия Кръстева и диригентството на Борис Спасов на 28 септември на сцената на Софийска Национална Опера бе представена премиерата на операта за деца "Златната ябълка".
* На 25 октомври в Градската галерия на Варна за първи път неотваряни творби на Хаджиев видяха бял свят.
* 34 години след първото представяне, на 16 ноември в Русе бе представена премиерата на операта "Мария Десислава" под режисурата на Светозар Донев и диригентската палка на Иван Кожухаров .
Предстоят още следните събития:
* На 23 ноември спектакълът на мюзикъла, изграден върху пиесата на Вазов "Службогонци", чиято нова постановка бе представена миналата година, отново ще се завърти на сцената на МДТ "Константин Кисимов" във Велико Търново.
* На 26 и 27 ноември в Концертната зала на Националната музикална академия в София ще се проведе Втори Академичен конкурс Парашкев Хаджиев.
* Морската столица също няма да остане безразлична към творчеството на големия композитор. Бисерът в короната на Коледния музикален фестивал на Варненската опера тази година ще бъдат премиерните спектакли на едно от най-грандиозните оперни произведения на Хаджиев – "Луд гидия", които ще се изпълнят на 19 и 21 декември под диригентството на Борислав Иванов. Режисьор на постановката е Кузман Попов.
Достоен за съжаление е фактът, че след смъртта на композитора неговите музикално-сценични произведения започнаха да се поставят все по-рядко на българската сцена. Дали се възраждат неговите опери – времето ще покаже.
Но ми се ще да вярвам,
че навършването на 100 години от рождението на Парашкев Хаджиев, е не само повод за възраждането на едни от най-прекрасните музикално-сценични произведения, писани от български композитор, но и една голяма надежда, че творчеството му ще бъде възкресено, ще докосне сърцата на настоящето и бъдещите поколения и ще остави завинаги в тях безценна следа.
За финал нека да се потопим в мелодичната и чувствена ария на Зорница от операта "Луд гидия" в изпълнение на Людмила Хаджиева: