48 години,
книжарница „Хеликон”
(занимава се с продажба на книги от 30 години)
Кой беше любимият ти литературен герой, когато беше малка?
О, страшно обичах Пипи Дългото чорапче. Бях много голяма – казвам го, защото сега четат книгата в първи клас, но тя излезе за първи път на български, когато аз бях в седми. Непрекъснато я носех с мен, показвах я на всичките си приятелки. Имахме веднъж гости от чужбина – от Чехия, а с тях изобщо не можехме да си говорим, защото те не знаеха български, нито ние чешки. Но пък знаеха Томи и Аника и някак се разбирахме… А от българските много харесвах Патиланци и Тошко Африкански.
Кои бяха любимите книжки на децата ти, когато бяха малки?
Спомням си, че моят син беше много впечатлен от „Братята с лъвски сърца” и другото, което много му хареса беше „Малкият принц”. Имаха да я четат в 3 клас и аз бях сигурна, че няма как това дете да я разбере толкова малък, но той много я хареса. С огромен ентусиазъм говореше за нея и аз му задавах подвеждащи въпроси, за да се издаде, че е приел детското в нея, но той ме изненада. Това си е ескаларацията, децата схващат – все по-рано, и по-рано. Старогръцките легенди и митове пък бяха любими на дъщеря ми. Тя като много малка ги чете и то не като задължителна литература. Много се прехласваше по боговете, не по героите.
Какво би препоръчала на децата между 8 и 13 години да четат?
Много е трудно. По мои наблюдения някои от децата на 13 години още не са изживели детското в себе си – прехласват се по приказки, принцеси, феи – за момиченцата, а момчетата – по дракони и фантастични герои. Други техни връстници пък вече четат класика – затова е трудно да се препоръча. Има една поредица на Гришам – в адвокатския трилър, в нея главният герой е 13-годишен и всъщност е по-добър и от възрастните адвокати – авторът много майсторски извърта сюжета и е наистина интересно, но има деца на тази възраст, които не биха го прочели.На други пък им е елементарно. Много е хубаво, когато възрастните идват за подарък, да са с детето.
За 8-годишните – естествено и задължително - българските народни приказки, илюстрованите. Най-вече римуваните – за да може да се увлече детето - първо по картинките, а после и да разбере какво е удоволствието от четенето. Не да му се дава наготово, а да използва собственото си въображение, да развинти фантазията си. Но ако детето е напреднало – може да чете и тези, които в момента са модерни – и български, и преводни. За тийнейджъри „Юлка” е много хубава книга, „Дневникът на един Дръндьо”, „Дневникът на една загубенячка” – това са ученически книги, които са написани на техния език и с близки до техните проблеми.
Радостин Найденов,
23 години,
книжарница „Хеликон”
Кой беше любимият ти литературен герой, когато беше малък?
Карлсон.
Защо?
Защото каца по покривите и яде кюфтета, как защо? (смее се) Не, наистина е Малкият принц.
Какво би препоръчал на детето си задължително да прочете?
Всичко, не знам. Трябва да се чете.
Анастасия Гешева,
42 години,
книжарница „Гринуич”
Кой беше любимият ти литературен герой, когато беше малка?
Пипи.
Защо?
Защото е изпълнена с много приключенски и свободен дух, с вътрешна сила – неща, които и сега ми допадат и харесвам.
Какво четеше дъщеря ти, когато беше малка?
Обичаше много да чете за лъвицата Елза, сега предпочита литература с различна насоченост, но най-много се интересува от духовна тематика.
Не забравяйте за творческия конкурс на издателство "Егмонт България" за разказ или картина в рамките на акцията "(Не)задължителни книги за лятото". Повече за него и наградите - припомнете си тук.