Комедията на Шекспир „Сън в лятна нощ“ (1595 г.) става основа за много и различни произведения на изкуството. Вероятно най-популярна е музиката на Менделсон, още повече, че прочутият Сватбен марш е част именно от това произведение.
В краткия си, едва 38-годишен живот, Менделсон два пъти пише музика върху пиесата на Шекспир. През 1826 г., когато е само на 17 години, той създава само концертна увертюра, а през 1842 г. пише музика върху цялата пиеса. „Сън в лятна нощ“ на Менделсон се състои от 14 „парчета“, казано на съвременен език, и Сватбеният марш е едно от тях.
Трудно е да се каже кога хората започват да използват марша за своите сватбени церемонии. Първото документирано използване на мелодията на Менделсон е на 2 юни 1847 г. от брачна двойка в Англия. Музиката се изпълнява на църковния орган. Използването на Сватбения марш става мода след сватбата на дъщерята на кралица Виктория и пруския принц Фредерик Уилям през 1858 г.
Между другото, органът, на който Менделсон е изнасял много концерти, изпълнявайки включително и Сватбения марш, се намира в църквата Св. Анна в Тотнъм, Лондон.
В съвременното изкуство най-популярното използване на произведението на Менделсон е във филма на Уди Алън „Секс комедия в лятна нощ“ (1982), с участието на тогавашната половинка на режисьора Миа Фароу. Във филма звучи и друга музика от Менделсон, например цигулковият му концерт, а най-любопитното е, че Уди Алън е използвал запис с изпълнението на Стойка Миланова, под диригентството на Васил Стефанов.
А само преди две седмици Софийската опера и балет представи на езерото в Панчарево балетната премиера „Сън в лятна нощ“. Спектакълът е построен изцяло върху пиесата на Феликс Менделсон Бартолди, както и върху Симфония №4 от италианския цикъл на композитора.
