Темпераментната и неукротима Ава Гарднър, ослепителният секссимвол Рита Хейуърт, елегантната и чувствена Грейс Кели и дивата с виолетови очи Елизабет Тейлър карат милиони зрители пред екрана да мечтаят за бляскавия свят на Холивуд. Истински богини в очите на публиката, те се превръщат в най-желаните и най-сниманите жени в света. Невидима обаче остава високата цена, която всяка от тях плаща, за да остане на върха.
В новата си книга „Богините на Холивуд“ испанска журналистка Кристина Морато разказва техните вълнуващи истории и представя живота им такъв, какъвто е – по-драматичен от този на която и да е от героините, изиграли на големия екран. Уязвими, срамежливи и неуверени, четирите диви искат само едно: да бъдат обичани. В отговор съдбата им поднася живот, белязан от самота, мрак и разочарование.
„Когато прочетете книгата, ще се възхитите на тези жени за силната воля, смелостта и как са успели да преодолеят ужасни препятствия в живота си и да продължат напред“, пише Кристина Морато, позната у нас със заглавията „Непокорните диви“, „Прокълнатите кралици“, „Дамите от Ориента“ и „Кралиците на Африка“, издавани от „Ентусиаст“.
Макар на пръв поглед да изглежда, че са част от един съвършен свят, животите на актрисите от Златната ера на Холивуд са изключително трудни. Мнозина смятат, че Ава Гарднър умее единствено да се наслаждава на лукса, че Рита Хейуърт е просто ослепителният секссимвол Гилда, че Грейс Кели живее в кралска приказка заради брака си с принц Рение III, че скъпите диаманти са напълно достатъчни за Елизабет Тейлър, за да бъде щастлива. Но щом светлините угаснат, реалността е напълно различна.
По пътя си към върха четирите актриси преживяват редица тежки моменти. Те трябва да се борят с алчните интереси на продуцентските компании, които се опитват да контролират напълно своите звезди в името на това да смаят публиката. Всяка от тях се сблъсква с насилие, зависимости, провалени бракове, малтретиране, аборти, болести, които въпреки всичко успяват да преодолеят заради силата на характерите си и несломимия си дух.
„Ава Гарднър, Грейс Кели, Рита Хейуърт и Елизабет Тейлър са четирите актриси, към които винаги съм изпитвала слабост и които от дете ме пленяваха с красотата, таланта и и незабравимите си филми. С „Богините на Холивуд“ им отдавам почитта, която заслужават“, споделя авторката Кристина Морато. И доказва, че приказките съществуват макар и невинаги да имат края, който очакваме.
Кристина Морато учи журналистика и фотография и още съвсем млада започва да пътува по целия свят като репортер. След дълъг период, прекаран в Латинска Америка и Африка, през 2005 година за първи път се озовава в Близкия изток и той се превръща в място на действието на две от последните ѝ книги. През всички тези години тя редува пътуванията с работата си като режисьор на телевизионни предавания, сътрудничи и в радиото. Интересът ѝ да извади от забвение личностите на големи пътешественички и изследователки на историята води до публикуването на „Непокорните диви“, „Прокълнатите кралици“, „Безстрашни пътешественички и авантюристки“, „Кралиците на Африка“, „Пленница в Арабския полуостров“, „Дамите от Ориента“ и „Богините на Холивуд“, които се радват на голям читателски успех и на висока оценка от страна на критиката. Преведени са на няколко езика. Кристина Морато е основател и настоящ вицепрезидент на Испанското географско дружество, член е също така на Кралското географско дружество в Лондон.
Прочетете избран откъс от "Богините на Холивуд", която излиза от издателство "Ентусиаст". >>>
Неукротимата звезда
Жената, която живее в мен, в Ава Гарднър, винаги е била тормозена и е преживяла много разочарования. Животът не беше добър с мен. Вярно е, че ми даде успехи, богатство и всичко, за което можех да помечтая, но ми отне всичко останало.
Разказват, че само един неин поглед е бил достатъчен, за да накара някой мъж да се влюби безумно в нея. Тя била толкова красива и чувствена, че никой не можел да избяга от магията ѝ. Ава Гарднър, най-възпламеняващата брюнетка в Холивуд, превърна бурния си живот в най-добрия си филм.
Нищо не предвещавало, че малкото момиченце, израсло босо и волно в затънтения Юг, някой ден щялo да стане секссимволът, помел всички по пътя си. Тя не искала да бъде актриса, докато на нея не се натъкнал един ловец на таланти и си помислил, че красавица като нея би трябвало да се стреми към нещо повече от скучен провинциален живот. Не умеела да говори правилно, нито да се движи непринудено в студиото, но камерата я обичала като никоя друга. С времето работила с велики режисьори и се превъплътила в убийствени изкусителки. Въпреки че била добра актриса, не се гордеела с кариерата си и проклинала високата цена, която трябвало да плати, за да бъде звезда.
Някой ѝ лепнал прозвището „Най-красивото животно на света“, което тя ненавиждала. Пищната красота била проклятието ѝ и никога не се чувствала удобно в кожата на богиня на любовта, защото като че ли тази любов винаги ѝ се е изплъзвала. Тя имала възможност да избира сред безкраен списък от привлекателни, силни и влиятелни мъже: красавци от големия екран като Кларк Гейбъл и Робърт Мичъм, тореадори като Луис Мигел Домингин и милионери като Хауърд Хюз. Но мъжът на живота ѝ е Франк Синатра, същият непреклонен, но и изтерзан дух като нея. Шумната им афера била съпътствана от насилие, публични скандали, изневери и пиянски свади, които носели истинска наслада на жълтата преса.
Зад легендарната ѝ слава на изкусителка и фатална жена се криело уязвимо, неуверено и копнеещо за обич същество. В началото пиела, за да преодолее стеснителността си пред камерата, а после – за да забрави болката от раните си. През петдесетте години, когато била най-фотографираната и желана звезда в света, нахлула в Испания като стихия в търсене на убежище от скандалите, в които се била забъркала. Искала да избяга от Синатра, от лицемерието в Холивуд и от папараците, които непрестанно се бъркали в личния ѝ живот. Дванайсетте години купони, секс и алкохол във вечно будния Мадрид от онова време оставили своя отпечатък. Но дори и тъжният ѝ и преждевременен залез от екрана не помрачил легендарността ѝ. До края на дните си си останала „холивудската циганка“. Най-свободолюбивата и истинска звезда на небосвода в Меката на киното.
Момичето от снимката
Първият ѝ спомен от детството бил ароматът на тютюн и сияйният зелен цвят на безкрайните поля, които се губели отвъд хоризонта. Ана Лавиния Гарднър е родена на Бъдни вечер през 1922 година във ферма, намираща се на прашния кръстопът, известен като Грабтаун, в покрайнините на градчето Смитфийлд, Северна Каролина. Била най-малкото от седемте деца на Мери Елизабет Бейкър, която всички наричали Моли – шотландка и последователка на баптистката църква от Вирджиния – и Джонас Бейли Гарднър – ирландски фермер и собственик на малка плантация. Моли била почти на четирийсет години, когато родила с цезарово сечение най-малката си дъщеря. Тя била силна и издръжлива жена въпреки ниския си ръст. На младини била красавица с големи тъмнокафяви очи и порцеланова кожа, на която всички се възхищавали. Съпругът ѝ Джонас, за когото била омъжена от двайсет години, бил висок, слаб и строен мъж със сурови черти. Имал зелени очи и трапчинка на брадичката, която Ава наследила. От него актрисата взела и срамежливия си и резервиран характер. Въпреки че Джонас изповядвал католицизма, позволявал децата му да посещават баптистката църква в неделя. Единствената книга, която можело да се чете в дома на семейство Гарднър, била Библията.
В детските си години изкусителната актриса била прелестно момиченце с руси къдрици и ангелско лице и всички я глезели. Когато Ава се родила, най-голямата ѝ сестра Беатрис, по-известна като Бапи, била на деветнайсет години и вече била омъжена. След нея следвали Елзи Мей, Инес, Джак и малката Майра. Другият ѝ брат, Реймънд, починал едва двегодишен при взрив с динамит, който случайно попаднал в камината на дома им. Но имало и други трагедии, които се стоварили върху семейството. Веднъж брат ѝ Джак се скрил в тютюневия склад, за да изпуши една цигара. Без да иска, изпуснал кибритената клечка и само за секунди лумнал голям пожар, който изпепелил склада и селскостопанските машини, които се съхранявали там. Джонас така и не успял да съживи фермата и семейството било принудено да напусне Грабтаун. Набързо продали къщата и земята и се преместили в Брогден, в съседния окръг Джонсън.
Ава била на три години, когато дошла в новия си дом. Майка ѝ си намерила работа в пансиона, в който живеели учителките от местното училище. Семейство Гарднър се нанесло в една част на сградата и Моли била наета за готвачка и домакинка. Благодарение на благия си характер и отличните си кулинарни умения скоро превърнала онова място в уютен дом за младите учителки, които живеели там далеч от семействата си. От първите си години в Брогден Ава си спомняла изнурителното ежедневие на майка си, която от сутрин до вечер готвела вкусни ястия, перяла и чистела стаите. Учителките се грижели за малката Ава и вечер си играели с нея и я слагали в скутовете си, за да ѝ разказват приказки. „Израснах в пансион за учителки и понякога се питах защо не станах изследователка на класиците или нещо такова. Но все пак от тях възприех чувството за дисциплина, което ме накара да разбера колко е важно да си върша добре работата, да съм спретната и да съм точна. Получих стабилно селско възпитание, от което не се срамувам. То ми наложи критериите, които следвах през остатъка от живота си“, спомня си актрисата. Ава постъпила в училището в Брогден и въпреки че в началото проявявала голяма любознателност към книгите и учителките ѝ я смятали за много умно дете, с годините загубила интерес към учението. След време се упреквала, че не положила повече усилия и не залягала над учебниците. Когато станала знаменитост и общувала с интелектуалци и хора на изкуството, била силно комплексирана заради липсата си на култура.
„Единственото, което мразех в училище, е, че трябваше да си пъхам краката в онези омразни и стягащи неща, наречени обувки. Под ходилата си обожавах да усещам топлата земя, зелената трева, меката кал и игривата вода. Беше особен вид свобода и дори и днес се опитвам да я преживявам отново при всяка възможност“, казвала Ава. През лятото помагала на баща си на тютюневата плантация, почиствала растенията от ларвите и червейчетата и късала старите листа с ръце. Работата била изтощителна и дори опасна за малко дете, но тя обичала живота на чист въздух, както и да бъде с любимия си баща. Въпреки че по онова време имало расова сегрегация и повечето от наемниците, работещи на плантацията, били негри, Ава винаги се чувствала добре сред тях. Един от най-добрите ѝ приятели от детството се казвал Шайн и тя го описва като „моя черен брат и най-добър приятел“. Момчето идвало всяко лято в Брогден да работи на плантацията и отсядало в дома ѝ, сякаш е член на семейството.
Актрисата винаги си спомняла за детството си като за щастлив етап от живота си въпреки недоимъка и лишенията. Подобно на героя на Марк Твен Том Сойер, и тя по цял ден правела бели и се забърквала във всякакви каши заедно с бандата на брат си Джак, който тогава бил нейният герой. „(Ава) Обичаше да се държи като момче. Играеше на топчета, катереше се по дърветата, изкачваше се по кулите на водохранилищата, висеше по клоните на дърветата... Но когато я опознаеш подобре, разбираш, че е невероятно мила и очарователна, но си беше малко мъжкарана. Научи богат репертоар от псувни и неприлични думи и ги използваше без капка неудобство“, разказва нейна приятелка и съученичка от училището в Брогден. Когато била на осем години, Джак я научил да пуши цигари, които сами си майсторели, като свивали листа тютюн в парче вестник. Но Ава пропушила сериозно едва в Холивуд, когато видяла в студиото как Лана Търнър вади цигара от златната си табакера и я пали по време на една пауза между снимките. Жестът ѝ се сторил толкова елегантен и съблазнителен, че не могла да се въздържи и от онзи момент станала страстна пушачка до края на живота си.
За разлика от майка си, която ставала в зори и била много енергична жена, Ава обичала да си поспива до късно, мразела да върши къщните задължения, които ѝ заръчвали, и винаги гледала да се измъкне, когато трябвало да помага в кухнята или да измие съдовете. Като че ли се събуждала от обичайната си апатия само когато една от учителките качвала нея и майка ѝ на колата и ги водела в Смитфийлд на кино. Смитфийлд бил най-близкото градче и на Ава ѝ се струвало, като че е на друга планета. Улиците били добре павирани и дори имало електричество, което стигнало до Брогден едва през четирийсетте години. Ава обожавала романтичните и приключенските филми и скоро Кларк Гейбъл се превърнал в любимия ѝ актьор. След като го гледала в „Червен прах“ (Red dust), в който си партнирал с платиненорусата Джийн Харлоу, си помислила, че е найпривлекателният мъжкар на света. Откъде да предположи, че двайсет години по-късно ще бъде в обятията му и двамата ще снимат един и същи филм в Африка!
