Повече за романа - прочетете тук
Дневникът на Лора
Неделя, 20 март
Скъпа мамо,
Стилът ми е като на дементно шимпанзе. Сякаш нарочно избирам дрехи, в които приличам на полудяло плашило. Целият ми гардероб е жалка сбирщина от старомодни облекла, от които е невъзможно да сглобиш читав ансамбъл. Не искам да мисля колко хиляди лири е погълнал.
В състояние на смут съм, защото тази вечер имам среща с мъж на име Греъм. Уговори ми я фризьорката ми Стефани. Да, положението наистина е тежко. Разчитам на жената, която крие побелелите ми корени, да урежда любовния ми живот.
Миналия път й споменах мимоходом, че съм готова да се върна в любовната игра, и тя веднага предприе операция „Намерете пенис за Макинтайър”.
За жалост гардеробът ми не споделя ентусиазма на Стефани. Въздъхвам. Черното ме зове. Черни джинси, черна жилетка, черни обувки с високи токчета. Ще сложа бяла тениска, за да не приличам на нинджа. Пожелай ми късмет, мамо! После ще ти докладвам.
Три часа от живота на Лора Макинтайър, които никога няма да се върнат...
В крайна сметка дрехите ми не се оказаха проблем. Честно казано, нямаше да има значение дори да се бях облякла като гигантско пиле.
Разбрах, че срещата няма да мине гладко, когато Греъм се появява пред кафене „Леон” в колоездачен екип. От онези, възтесните, под които мъжките прелести се издуват като сливи, изложени на зарзаватчийска витрина. Бяха сребристи и лъскави (шортите, имам предвид, не сливите) на райета, които мога да опиша единствено като ядренооранжеви. Придружени от тениска в същия десен. И каска. И маратонки... И, Господи, да, велосипед в тон!
Навън е около четири градуса и доста мрачно. Този приятел идва на среща със слой ликра по тялото, придаващ му вид на неонов вибратор.
Наблюдавам го през витрината как слиза от велосипеда. За съжаление кафене „Леон” няма заден вход, откъдето да избягам. Продължавам да наблюдавам със свито сърце как пет минути заключва колелото за парапета отвън. Отнема му толкова време, защото слага три отделни катинара – един на рамката и два на гумите. Проверява ги по два пъти, преди да се отдалечи от колелото. После се връща и ги проверява трети път.
Установил, че любимото му превозно средство е по-защитено от крадци от съдържанието на Форт Нокс, той влиза в кафенето... Всъщност първи влизат слабините му. С истински апломб. Виждала съм хора с изпъчени гърди или вирнати глави, но при Греъм води пенисът.
Влиза в кафенето, оглежда малцината любители на вечерна доза кофеин и ме вижда. Трудно ще ме пропусне, понеже съм единствената сама жена. Усмихва ми се широко и тръгва към масата ми.
– Добър вечер! Ти си Лора, нали?
Не само дрехите му са шумни.
– Да, аз съм. А ти си Греъм?
Изричам го с лек трепет – последната искрица надежда, че е станала колосална грешка и Капитан Чатал всъщност очаква някое друго нещастно момиче на име Лора, позакъсняло за срещата.
– Да, разбира се!
Мамка му!
Греъм сяда. Краката му са раздалечени, доколкото позволява човешката физика, и излагат гениталиите му на показ пред целия свят. Опитвам се да не надничам между бедрата му, но това е като да притиснеш пистолет в лицето на някого и да му кажеш да не поглежда дулото.
Книгата е на пазара от 26 април. Издателство Ера
