"Джанго без окови" е заигравка със спагети уестърните и е с участието на Джейми Фокс, Лео ди Каприо, Самюел Л. Джаксън... И с Кристоф Валц, разбира се. Ако си задавате въпроса "дали Тарантино надминава предния си хит "Гадни копилета" с този проект", отговорът би могъл да се измери в сравняване на количествата награди или номинации, но може и да е такъв:
Не много след многохаресвания си проект с участието на Брад Пит, Тарантино се заема с осъществяването на своя отдавнашна мечта - да заснеме уестърн и да отдаде почит на манията си към филмите от жанра, както и на Серджо Корбучи. Обаче тъй като Куентин е не друг, а точно Тарантино, той превръща черно-бялата концепция на класическото спагети кино в… кървавица с любовен нюанс, с чудесен саундтрак и впечатляваща актьорска игра.
В която Джанго (Джейми Фокс) - типичен изстрадал роб по онова печално известно време, местоживеещ в САЩ, "по- на Юг", получава внезапно половинчато и почти "не е за вярване" теоритично освобождаване. Което всъщност означава, че на принципа "танто за кукуригу" Джанго (с меко "д") трябва да посочи на новия си познайник - ловеца на глави д-р Кинг Шулц (Валц - със "Златен глобус" за ролята) кои са братята Бритъл (гадни, гадни и съвсем бели копилета) и ще бъде свободен човек. Без кой знае каква алтернатива, той се съгласява.
Двамата се превръщат в забавен и смъртоносен тандем, а Джанго става първият черен ловец на бели глави. На кон. Който обаче копнее да намери любимата си и да я спаси, за да заживеят щастливо, крачейки по прашните улици на залез слънце. Нещо такова. Само че… малко преди всички тези чудесни планове да се превърнат в реалност, същото това хипотетично слънце над понапредналия в занаята с убийствата Джанго, бива запречено от Калвин Канди (Лео ди Каприо, който е толкова добър в ролята на разглезения и отегчен до жестокост плантатор, че веднага забравяш необяснимия му кофти актьорски имидж покрай Джак и драмата му с Роуз, и вместо това се присещаш за всичките му други роли, които без капчица съмнение го слагат в списъка с „красиви талантливи, ама второто повече”).
И така се получава филм, който представя интересен поглед върху реалиите на робството от онова време (откровен до кокал - буквално и преносно, особено що се отнася до мъченията и отношението към робите), чудесни портрети на разнообразни типажи и типичните за Тарантино плоскости, върху които се леят куршуми и падат насилствено откъснати крайници. Понапълнял режисьор, мяркащ се някъде из кадрите, доволно количество мозък и черва навън, много добра операторска работа, забележителни актьорски изпълнения и… всъщност леко скучен и малко дълъг филм, който ще се хареса на всички фенове на спагети... Болонезе. И на самия Тарантино, който може би е истинското гадно копиле, но пък и в това му е чара, нали така?
"Джанго без окови" ще бъде освободен по кината от 18 януари.
