"Да свалиш Уолстрийт" е вдъхновен от истински събития, описани от известната американска разследваща журналистка Джесика Преслър в списание "New York". Филмът следва група стриптийзьорки, които решават да свалят и измамят множество свои заможни клиенти, работещи на Уолстрийт. Първоначално планът им успява, защото кой богаташ би се оплакал, че е бил лишен от хиляди долари, докато е плащал за стриптийзьорки, и скоро жените се отдават на охолен живот и празненства, но не за дълго. Режисьор и сценарист на "Да свалиш Уолстрийт" е Лорийн Скафария (The Meddler), а звездния актьорски състава включва Дженифър Лопес, Констанс Ву, Карди Би, Джулия Стайлс, Кики Палмър, Лили Райнхарт и Lizzo. Филмът тръгна в кината на 13 септември, а ние представяме превод на оригиналната статия от декемврийския брой на списание "New York" от 28 декември 2015 г., предоставен от "Форум Филм България". Следва продължение на трета част...
В резултат на тази практика те изгонили повечето си постоянни клиенти и в последно време се разправяли предимно с непознати, чието поведение било непредсказуемо. Един управител на капиталов фонд се напил толкова, че си ударил главата в басейна и получил сътресение. Едно момиче се завърнало от купон, покрито със следи от ухапвания. Работното време на Роуси приключвало в пет сутринта, тя едва имала време да закара дъщеря си на училище.
Било изтощително. "Мисля, че затова станахме алчни – признава Роуси. – Трябваше да се борим с огромен стрес. Казвах си: "Тези хора ме вбесяват". Затова им изцеждах кредитните карти. За наказание. Ще останеш с нулева наличност. Нулева кредитна линия. Само защото ме дразниш. Трябваше усилията да си струват".
Роуси си повтаряла, че щом натрупа достатъчно пари в банката, ще се откаже. "Казвах си: "Щом спечеля още 100 бона, ще си тръгна" – спомня си. – Спечелих 100 хиляди и си казах: "Още сто", а после "Трябват ми 500 хиляди" или "Щом натрупам милион долара, напускам". Но никога не беше достатъчно".
И те продължили, като ставали все по-безразсъдни и жестоки. Една вечер те отишли в елитен японски ресторант в Манхасет, за да се видят с 40-годишен финансист, когото ще наричаме Фред. Саманта го срещнала по-рано в "Хъслър". Той се озовал там, защото приятел го завел да се разтуши след съсипваща серия от събития – къщата му била разрушена от ураган и майката на сина му, който бил с аутизъм, го напуснала.
Роуси го напила още на бара. "Разказа ми, че жена му го зарязала – спомня си тя. – Не издържала на напрежението, защото е трудно да гледаш дете с аутизъм". Тя му разказала за дъщеря си. "Беше откровен човешки разговор. Дори сърдечен".
Всичко било много приятно, докато не се натоварили на колата на Роуси и не го откарали в "Роудхаус". "Не мога да ви кажа как изглеждаше мястото – призна по-късно Фред. – Стаята беше... квадратна? Имаше... маса?" Той има смътен спомен, че е дочул момичетата да си говорят за приятелка, станала жертва на групово изнасилване. "Беше ужасно – спомня си. – Но бях толкова пиян, че дори не можех да покажа колко съм ядосан".
"Изцедихме го до капка – разказва Роуси. – Той се молеше да му оставим парите в дебитната карта, защото вноската по ипотеката му била там". Роуси призна, че тогава за първи път изпитала угризения от стореното. "Но Саманта отсече: "Няма какво да го жалиш" – разказва тя. – "Ако не го оберем ние, някой друг ще го направи".
Роуси спира за момент. "Мога да ви кажа точно колко бяха парите – продължава. – 17 хиляди долара. Пет хиляди от дебитната карта "Чейс" и една карта от авиолиниите. Не бяха много, но за него бяха всичко".
Ако дежурният в участъка, който вдигал телефона, получавал по долар за всяко обаждане на мъж, който твърдял, че са го упоили и обрали в стриптийз клуб, вече щял да се пенсионира. През годините Полицейското управление на Ню Йорк получило хиляди вариации на това обаждане. Неофициалната им позиция по въпроса била, че жалбоподателите лъжат. Когато поредният мъж заявил, че има доказателства, били скептични.
Въпреки това следователи от тактическия отдел на Бюро "Наркотици" били изпратени в дома на човека, който се обадил, и той им пуснал запис на разговора си с извършителката. "Искам да знам какво се случи", умолявал той, докато жената от другата страна на линията най-после признала, че са го обрали бивши стриптийзьорки, които поръсили питието му с наркотик. Съвсем малко.
"Беше много странно – разказва по-късно един от полицаите. – Като не беше записът, щях да си кажа, че този лъже като разпран".
Но записът съществувал. Скоро те намерили момичето от записа и тя си признала незабавно. Полицията отказва да разкрие самоличността на информаторката, но двете партньорки са сигурни, че става въпрос за една от благотворителните каузи на Саманта – бивша стриптийзьорка, която ще наричаме Марджъри. Тя вече имала сблъсъци със закона и не било трудно да я накарат да им помогне да организират клопка. Роуси и Карина разказват, че щом влезли в стаята на хотел "Гейнсвоорт", когато Саманта ги извикала да помогнат на Марджъри с клиент, веднага усетили, че нещо не е наред. Марджъри се държала странно. Настоявала да дадат наркотик на клиента, което ги накарало да я заподозрат и когато се поколебали, Марджъри се ядосала, взела чантата и сипала всичкия прашец в питието на мъжа. Той почти веднага припаднал и скоро след това на вратата се почукало. Влезли двама мъже, които се представили за охранители от хотела и поискали да претърсят вещите им. За щастие били твърде възпитани или гнусливи, за да проверят шишенцето с мидол, което Роуси държала в чантата си. Когато потеглили по магистралата на Уестсайд по-късно, Роуси могла да се закълне, че ги следят.
"Казах й, че е параноичка", призна Саманта.
"Мислеше, че полудявам – спомня си Роуси. – Още тогава трябваше да си каже: "Роуси има инстинкт. Наблюдателна е". Ако ме беше послушала, разследването щеше да спре дотам".
От DEA отказват да потвърдят или отрекат, че са провели неуспешна операция, но е повече от очевидно, че не са могли да накарат почти нито една от жертвите да повдигне официални обвинения. "Бройката на хората, които бяха готови да говоря с нас, беше направо абсурдно малка – разказва един от полицаите. – Мъжете не искат да си признаят, че са ги изиграли жени".
Това е разбираемо, предвид на случаите, когато мъже са заявявали, че са били примамени, упоени и ограбени от стриптийзьорки, отразени в нюйоркските таблоиди. Обществената реакция на разказите на новинар, изпълнителен директор или банкер, платили 28 хиляди долара за "една нощ на развлечения", обикновено е: "Какъв шаран!"
И това се повтаряло. Ченгетата отворили вестник "Поуст" през април 2014 година и прочели историята на Зиан Юнан – кардиолог от Ню Джърси, който не успял да плати сметка от 135 хиляди долара на клуб "Скорс", натрупана от четири посещения в заведението. "Ако е бил дрогиран първия път, явно му е харесало", коментира представител на клуба.
Докторът станал за посмешище, но ченгетата веднага разпознали почерка. "Ако го разгледаш извън контекста, изглежда сякаш си измисля – ми каза един от следователите. – Но датите бяха близо една до друга и той не е знаел за натрупаните задължения, докато не е станало късно. Много тъжно – човекът си мислел, че момичето му е гадже".
Юнан разказал, че срещнал Карина Паскучи в ресторант на "Парк Авеню". Тя му казала, че учи за медицинска сестра и му представила роднините си – Саманта и Марси. Не помнел ясно как завършвали срещите им, но чак след като от "Американ Експрес" се обадили, за да му съобщят за натрупаната сметка от 135 хиляди в "Скорс", той осъзнал, че нещо не е наред. След като случаят нашумял, един от полицаите, които разпитвали Юнан, попаднал на свой колега.
– Този тип лъже – коментирал колегата.
– Не – настоял полицаят. – Наистина се е случило.
Ченгето и приятелят му били млади мъже и историята ги стреснала. "Станах параноик – призна единият от тях. – Познавам полицейската работа. Ако дойда в участъка и разкажа, че са ме обрали, кой ще ми повярва? Оръжието ти го няма, значката ти липсва, не помниш половината неща, а са те заснели в стриптийз клуб..."
Според Роуси в началото Саманта се радвала на вниманието, което таблоидите отделят на доктора. "Хубаво – казала тя. – Сега ще си плати сметката". Роуси обаче имала лошо предчувствие. Както твърди самата тя, инстинктите не са я подвеждали.
На 9 юни 2014 година полицаите притискат Саманта пред банкомат в нейния квартал. "Викнаха: "Качвай се в колата! Арестувана си!" – спомня си тя. – Съседите ме зяпаха. Получих пристъп на паника". След нея е отведена Карина, а по-късно и Марси.
Роуси била последната задържана. В колата на път за регистратурата влязла в пререкание с един от полицаите. "Той ме попита: "Как се забърка в това?" – ми каза Роуси. – "Умна си, хубава си". "Когато приключи тази история, ще те черпя едно питие", му казала Роуси, засегната. В огледалото за обратно виждане изражението на полицая се променило напълно. "Никога не бих взел питие от теб", отсякъл той.
