Бащата на Бианка Белова е българин, а тя е една от най-значимите чешки писателки. Невероятният международен успех на „Езеро”, предишната й книга, й донесе най-големите литературни награди в Чехия и Европа, което логично вдига летвата на очакванията към нея. Но спокойно можем да кажем, че новият й роман „Мона” е стъпка напред в умението на Бианка Белова да разказва – при това по един нестандартен начин, който се отличава от онова, с което обикновено сме свикнали. Сега Бианка Белова предлага история, пълна с емоции – история, която се развива на непознато за всички ни място, чието име авторката не изрича. Място, което всеки читател открива на картата на собственото си разбиране за света.
Мона е медицинска сестра, която се грижи за жертвите от войната – войници на ръба между смъртта и живота. Всъщност всичко в „Мона” е някъде на границата на съществуването си… Градът, в който се развива действието; отношенията между Мона и нейния съпруг; дори самата страна и политическата ситуация. И все пак се случва чудо – Мона се влюбва в Адам, млад мъж, почти момче, което изглежда по-различно от останалите пациенти. Всеки миг щастие по страниците на „Мона” обаче означава много сълзи; всяка прегръдка – болезнени признания. Защото и сърцата на героите в тази книга са разкъсани – както човешките тела, които обгрижва Мона.
„Мона” е все пак сладостно четиво – попило аромата на незнайна земя, вкусно като френски макарон, вдъхновяващо като съвършените чувства, които могат да се появят за миг, но оставят следата си цял живот. И книгата прави това – докосва ни и ни оставя сами да доразрешим ребуса, създаден от Бианка Белова.
Писателката, чийто баща е българин, е майстор на необикновената атмосфера – затова всяко изречение в „Мона” има особен привкус.
„Писането ми носи най-голямо удовлетворение в живота”, казва тя в интервю за чешкия вестник „Право”.
Пред сп. „Власта” пък заявява: „Опитвам се да не мисля за читателите, докато пиша. Сядам и не знам какво ще се получи. Но е по-добре да не пишеш нищо, отколкото да създадеш нещо лошо.”
Писателката посвети българското издание на „Мона“ (изд. Изида, превод Деница Проданова) на баща си – инж. Бечо Бечев, който е роден в Кърджали, живее в Чехия и 25 години работи като звукорежисьор в киноцентъра „Барандов“.
Родена и учила в Прага, като ученичка Бианка е прекарвала ваканциите си в България. Първия роман, който написва, така и не вижда бял свят и остава в писателското й чекмедже. Той е посветен на българската й баба – била е кралица на красотата, коронована от самия цар, млада майка, глава на семейство, народен представител, поетеса, но най-вече любqща баба.
„Когато си отиде, имах чувството, че сякаш всичко помръкна – усещането за това не ме напуска и до днес.“
Бианка Белова обича България и до днес. В същото списание си спомня страната ни така:
„Имам много приятели в България, говоря български, готвя български ястия. Баба беше съобразителна жена. Беше родом от родопско село. Прекарала е живота си в грижи за семейството и домакинството и за жалост не е имала възможност да развива литературните и другите си таланти.”
Читателите коментират новата книга „Мона” с невероятно уважение към таланта на Бианка Белова. Ето няколко мнения от Databazeknih.cz.
„Неразточителна книга, в която не е толкова важен сюжетът, колкото емоциите и атмосферата. Макар че мястото и времето, в което се развиват събитията, не стават известни, всичко ми се струваше добре познато. Тъжно, изпълнено с отчаяние, но също и с нежност.” (Меланка)
Друга нейна читателка оставя следния коментар за книгата.
„Прочетох „Мона” на един дъх. Историята на двама души и това как се срещат животите им, е прекрасно написана. Изглежда тъжно, но може би от моя гледна точка. Във всеки случай стилът на Бианка Белова много, много ми харесва.” (Габи)
