"Всеки ден крие в себе си друг" от Гаст Грьобер е книга пътешественик - тя е създадена в родния за автора си Люксембург, но по силата на добрата литература излиза далеч извън пределите на малката държава.
Сборникът с девет разказа обръща внимание на моментите, в които делничният ритъм е рязко прекъснат и отстъпва място на разтърсващия драматизъм. Майсторският език и увлекателните сюжети са оценени високо. Книгата е носител на Европейската награда за литература за 2016 г. и Държавната награда за литература на Люксембург за 2014 г.
Героите на Грьобер до един са белязани от някакъв вид загуба. По страниците читателят среща насилие, развод и други житейски премеждия, които помитат спокойствието и оставят героите променени завинаги. Независимо от обстановката, действието неизменно се разгръща в родната страна на автора, Люксембург. Именно тази географска особеност на текстовете прибавя нотка на любопитство и екзотика за българския читател.
"За мен е чест и удоволствие, че държите в ръце този сборник. Докато го пишех в мъничък Люксембург, изобщо не съм предполагал, че това е възможно. Някои от разказите, които ще прочетете, може да влязат в конфликт с личния ви опит или просто да са различни от него. Писането и четенето са начини да откриваме и осмисляме гледни точки, моменти на размисъл", пише Гаст Грьобер в специалния предговор за българското издание, в което отправя благодарност към преводачката Елена Димитрова.
Това е третата книга на автора, която затвърждава способността на Грьобер да описва майсторски ежедневието. Защото литературата е друга реалност, както обича да подчертава самият той. Гаст Грьобер е педагог по образование с дългогодишна преподавателска кариера. Считан е за експерт в сферата на образованието в Люксембург. "Всеки ден крие в себе си друг" е дебютът му на български. По лична препоръка на автора, преводът е от немски, като немската версия е дело на творческия тандем Гаст Грьобер – Роберт Стефан, редактор и издател на автора. Двамата обогатяват текста с бележки за някои специфични за Люксембург думи и изрази.
Прочетете откъс от "Всеки ден крие в себе си друг" от Гаст Грьобер, която излиза от издателство "ICU".
Селска идилия
Първите слънчеви лъчи пълзят без звук по прозорците, бавно се протягат, заливат нежно спалнята.
Тази дневна светлина, така внезапно ярка – тя трябва да е събудила мъжа.
Завърта се около собствената си ос и потъва в завивките.
Все пак заопипва за смартфона, плъзва пръст по екрана.
Осем часà!
Изправя се вяло, предпазливо разтърква очи.
Събота сутрин.
Измъква се от спалнята, затътря крака надолу по стълбите.
В кухнята натиска копчето на кафе машината. Посяга към торбата с хляба.
Останали са само сухи, твърди парчета!
Пуска си едно силно кафе.
И се сеща за книгата. Снощи явно е задрямал с нея.
Точно така!
Засмива се.
Заспал е. Затова не е спуснал щорите. И сега се събуди рано заради вдигнатите щори.
В събота!
Посяга към чашата, отпива с наслада първата глътка, затътря се – вече поразбуден – нагоре към спалнята.
По някое време се връща обратно с книгата си и с очила.
Кафето в чашата още е горещо. Aроматът на черната напитка се издига на забавен каданс над порцелана.
А, да! Книгата в ръцете му!
Отваря я там, където е разделителят, прелиства назад. Очите му фокусират редовете.
Да, припомня си я пак.
Този Джон, главният герой, трябваше да се подложи на химиотерапия и беше фрустриран от състраданието на околните, защото всички искаха да се грижат за него.
Интересна книга.
Добра писателка.
Всъщност, като се замисли: историята се развива между Берлин и Виена, ту тук, ту там. Може би затова така му допада.
Защото от три години обикаля европейските столици. Защото в някакъв момент в миналото ей така си го науми.
В Берлин и във Виена е ходил вече няколко пъти: в началото Хакешер Маркт, Островът на музеите, Пренцлауер Берг, катедралата Свети Стефан, Музейният квартал, Втори район, а след това все по-навътре в джунглата от къщи, по онези места, където животът, неподреден, все още мърда.
Опипва още веднъж плика с хляба.
Твърд като камък.
Събота сутрин, при това с такова едно небе, цялото в слънце, и точно тази събота сутрин да нямаш пресен хляб на закуска!
Мята твърдите парчета в коша за боклук.
Значи, трябва да слезе до пекарната в селото. По това време надали ще има кой знае колко клиенти. Преди това обаче трябва да си вземе душ.
По пътя надолу към селото се наслаждава на лазурното синьо на небето.
От живия плет пред един двор изпърхва, чуруликайки с все сила, градинска червеноопашка.
Phoenicurus Phoenicurus, усърдната малка унищожителка на насекоми, която година след година долита до тези ширини. За да отлети през септември към суданската зона на Африка. Зависи откъде го погледне човек, но ето ти го идеалния гастарбайтер! Може би тъкмо затова беше избрана за птица на годината през 2009-а в Швейцария и през 2011-а в Германия?
Кисела усмивка се разлива по лицето му.
А той?
Карък на годината, пак и пак, вече четири години. В родното си място.
Забавя крачка. Изтръсква мислите от главата си, вдига поглед към небесносинята светлина.
Няколко коли вече са спрели пред пекарната.
Той вдишва последна глътка свеж утринен въздух, бута вратата. Вътре има петима-шестима души.
Добро утро.
Продавачката отговаря приветливо и продължава да се занимава с желанията на клиентите си.
Иначе е спокойно.
Той се позастоява пред въртележката с вестниците, разглежда първите страници. Големи заглавия за журналистически разследвания на последните катастрофи, под тях – снимки с пояснителни надписи! Издърпва един седмичник, завърта се към опашката.
Само така ли му се струва, или хората наистина говорят по-тихо, откакто той влезе?
Сеща се пак за съвета на психиатъра си: в никакъв случай да не предпоставя отрицателното отношение у околните!
Нарежда се на опашката, очите му се търкалят по заглавната страница на вестника.
И тогава ги усеща.
Чифт очи, които го наблюдават! Подминават хартията, вперени право в сутрешната му съботна физиономия.
Малката немирница пред него се е обърнала, зяпа го, впива поглед в очите му. Любопитна. И ухилена.
