24 май - денят, в който българският дух говори не с фанфари, а с тихата гордост на знанието. Празник, който се вселява в сърцата ни с възрожденския химн, започващ с думите „Върви, народе възродени“.
24 май - думите са най-нежното оръжие
24 май не се налага с маршови стъпки. Той идва с нежната сила на словото, със светлината и любовта в очите на учителя, с трепета в детската ръка, която за първи път изписва буква. Това е ден на зареждащата тишина и духовната радост. Ден, в който страната ни не вее знамена на военна слава, а изписва с гордост азбуката.
Има нещо почти сюрреалистично в това, че във времена, в които технологиите се състезават с човешката мисъл, българите продължават да честват азбуката. Това е културен код, жив от времето на светите братя Кирил и Методий, мисионери, филолози, реформатори, които в IX век даряват писменост на славянския свят.
„За мен няма съмнение, че това е най-хубавият български празник - 24 май. Защото честваме нещо толкова крехко, ръкотворно и неръкотворно, като буквите и езика... Най-трайното нещо по нашите земи ще се окажат буквите. Почти дванайсет века пазим тези трийсетина букви, пренасяме ги и ги празнуваме. Не е ли това чудо?“, пише Георги Господинов.
Раждането на кирилицата - Кирил и Методий
Славяни, светци и създатели на писмеността, братята Кирил и Методий, известни още като Солунските братя, остават сред най-ярките фигури в пантеона на европейската културна история. Канонизирани като светци, те не само превеждат Библията, а вдъхват живот на една писменост, преврщайки я в инструмент на вярата, мисълта и държавността.
Историята ни отвежда назад, в периода между 855 и 862 г., когато двамата братя създават глаголицата. Тя е фина графична система, сътворена с мисъл за фонетиката. Създадена, за да облече в думи духовния свят на християнската църква във Великоморавия, глаголицата се превръща в първата азбука, специално създадена за славянските езици. Според Юрий Венелин
Глаголицата проправя пътя на кирилицата, усъвършенствана от учениците на светите братя в Преславската книжовна школа. Сред тях блести фигурата на Климент Охридски, който вдъхва на новата графична система дух и форма. С подкрепата на княз Борис, преминаването от глаголицата към кирилицата бележи трудно, но решително културно израстване. Кирилицата е доказателство, че писмеността е цивилизационен акт. Българският народ вече има своята азбука, своята книжнина, и своето неотменно място в християнския свят.
Как се отбелязва празникът?
Първото честване на Кирил и Методий се случва през Възраждането, в 1851 година в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, организирано от Найден Геров. По църковния календар 11 май е избран за деня на двамата братя. Българите намират в делото на светите братя мост към своето културно самосъзнание. От този ден нататък образованието, езикът и книжнината стават национална кауза. Символиката на празника се разгръща още по-ярко след Освобождението през 1878 г. В новата българска държава 24 май се утвърждава като ден на училището, на писаното слово, на просветата.
През 1892 г. Стоян Михайловски пише текста на химна „Върви, народе възрождени“, който по-късно ще стане „националният марш на просветата“. Панайот Пипков, още ученик, композира музиката му през 1901 г., вдъхновен от съучениците си, които стоят с букети и рецитират.
При социализма 24 май е почти единственият официален празник, в който идеологията отстъпва пред културната памет. След 1990 г. с решение на Народното събрание 24 май е обявен за официален празник на Републиката. През 2020 г. се променя и неговото име – вече не е просто ден на „славянската писменост“, а на „българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва в Чехия, Северна Македония и други славянски страни. В Русия се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. Интересно е, че Мурманск е най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий.
Дори църквата прави отстъпление пред традицията. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., и църковното, и светското честване се разминават - 11 май остава за църковния календар, а 24 май влиза в гражданския. Но народната интуиция е по-мъдра от календара - 24 май се превръща в онзи ден, в който българите си спомнят кои са - не чрез героизъм на бойното поле, а чрез думите, езика и духа.
Но може би най-емблематичната сцена на този ден не е в София или Пловдив, а в Рим. Там, в базиликата „Сан Клементе“, се намира гробът на свети Кирил. Всяка година българска делегация се покланя на този гроб – акт, който е повече от ритуал. Това е диалог с историята. В нейната най-свещена форма – тази, в която паметта и настоящето си подават ръка.
С буквите учим за света, назоваваме красивото небе, обичаме, страдаме, оцеляваме. С тях Васил Левски пише своите завети. С тях Христо Ботев зове народа. С тях Яворов страда, Елин Пелин възпява земята, а Далчев размишлява върху тишината.
На 24 май всяко българско дете изписва с ръка или сърце имената на Кирил и Методий. Пее се „Върви, народе възродени“, химн, който не възхвалява битки, а възпява просветление. Този празник е уникален с това, че не дели, а събира. Той не противопоставя, а обединява.
Празникът на буквите е празник на надеждата. Времето може да отнеме граници и царства, но не може да отнеме думите, в които вярваме. Думи като „учител“, „ученик“, „книга“, „светлина“. И носят онази тиха гордост, че сме част от нещо много по-голямо от нас самите.
Затова 24 май е състояние на духа. Състояние, в което вярваме, че знанието ни прави свободни, че културата ни прави хора. И че буквите, както казва Господинов, са най-трайното нещо по нашите земи. Те ще останат. И ние с тях и чрез тях.
Честит празник на българската просвета и култура. Честит 24 май!
На BDS или фонетика - как пишат българите днес - вижте във видеото. Ако сте го пропуснали горе - гледайте тук.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
